Аз останах прав и казах:
— Мистър Дюран ми обясни.
— Разбира се, но не искам да останете с никакви лоши чувства, мистър Стивънс. Моля ви седнете. Струва ми се, че трябва да ви обясня още някои неща.
Аз седнах.
— Колко сте добър — каза тя, втренчила в мен тъмносините си студени очи. — Кажете ми, мистър Стивънс, жива ли е майка ви?
— Почина преди пет години — отговорих аз троснато.
— Колко тъжно. Мистър Стивънс, сигурна съм, че ако беше жива, щеше да постъпи като мен. Този, за когото искаме да се представите, е мой син.
Замислих се за майка си — мила, блага женица, без грам мозък в главата си… но имаше чиста съвест и изпитваше страх от Бога.
— Майка ми не би упоила човек, за да го отвлече — казах аз ледено. — Да я оставим настрана от всичко това.
Старицата започна да си играе с ухото на пудела.
— Човек никога не знае какво може да направи една майка — каза тя, все още усмихната. — Ако изпадне в беда, може да постъпи съвсем непредвидимо.
Това започваше да ме отегчава. Свих рамене и не казах нищо.
— Искам да ми повярвате, мистър Стивънс, че наистина се възхищавам от работата и таланта ви. Много съм щастлива, че се съгласихте да ни сътрудничите. Помощта ви ще бъде оценена повече от високо.
— Плащат ми добре — казах аз дървено.
— Да. Както разбрах, парите са нещо важно за вас.
— А не са ли важни за повечето хора?
— Боя се, че все още сте враждебно настроен, мистър Стивънс. Искрено ви моля да забравите огорчението си. Ще свършите нещо много важно, а след това ще разполагате с доста голяма сума пари. — Тя се усмихна. — Правя всичко това заради сина си. Моля ви да ме разберете.
Само че аз не можех да забравя случилото се. Нещо у тази старица ме плашеше, така както ме плашеше и Дюран, но все пак направих усилие. Заставих се да се усмихна.
Тя кимна.
— Така е по-добре. — Потупа пудела по гърба. — Винаги, когато съм гледала филмите ви, съм си мислила каква хубава усмивка имате, мистър Стивънс!
— Благодаря.
— А сега, да се залавяме за работа, както обича да се изразява синът ми. Вие бяхте така любезен, да ни обещаете безусловната си преданост. — За миг усмивката й сякаш застина и стоманата в тъмносиния й поглед пролича съвсем ясно. — Така ли е?
— Честно казано — отговорих аз, — тази фраза започна да ми омръзва. Казах на мистър Дюран, че съм съгласен с условията му. Трябва ли пак да повтаряме всичко това от начало?
Тя се засмя весело.
— Трябва да прощавате на възрастните дами, мистър Стивънс. Те са склонни да повтарят едно и също. А, между другото, наричайте ме Хариет. Да си говорим на „ти“. Мога ли да ви наричам Джери?
— Естествено.
— Ще започнем днес следобед, Джери. Имам много добър гримьор, който ще те преобрази така, че да приличаш колкото се може повече на сина ми. Моля те да бъдеш търпелив с него. Той е перфекционист, и трябва да призная, малко досаден с това си качество. Искаме да сме сигурни, че ще приличаш на сина ми толкова много, че никой, който те гледа от разстояние, да не забележи разликата. Разбираш ме, нали?
— Не възразявам, мадам.
— Моля те, наричай ме Хариет.
— О’кей, Хариет.
Тя вдигна едното ухо на пудела, потри го между пръстите си и кучето заскимтя от удоволствие.
— След това ще има и други занимания. Ще трябва да научиш и някои други неща, но съм сигурна, че ще се справиш бързо. Повечето актьори умеят това — усмихна ми се тя.
— Ще се постарая максимално — отговорих аз.
— Да, разбира се. Няма да представлява никаква трудност за теб, но е много важно. — Старицата замълча за миг и попита: — Женен ли си, Джери?
Този неочакван въпрос ме изненада.
— Разведен съм — отвърнах троснато.
— Толкова много хора от света на киното се развеждат… Къде е жена ти?
— Има ли някакво значение?
Тя поклати глава и се усмихна игриво.
— Моля те, Джери, бъди отзивчив. Ако не ме интересуваше, нямаше да те попитам.
— В Ню Йорк е. Омъжи се пак.
— Не се ли виждате с нея?
— Не съм я виждал от пет години.
— Имате ли деца?
— Не.
— Каза, че майка ти е починала. А баща ти?
— Той също.
— Имаш ли близки? Братя, сестри?
По гърба ми започнаха да пропълзяват тръпки.
— Щом се налага да знаете, ще ви кажа направо. Нямам никакви роднини.
— Колко тъжно! — Тя не изглеждаше никак тъжна. — Значи си съвсем сам?
— Така е.
Тя кимна.
— Един привлекателен мъж като теб би трябвало да има приятелка. Разкажи ми за нея.
— Актьор с долар и тридесет цента в джоба не може да има приятелка.
Тя отново кимна.