— Мамка му, Колберг. Та тя е само кучка!
Сейер си избърса челото. Колберг се приближи и му облиза лицето. От спалнята долетя хленченето на Хера. За малко Сейер постоя със заровено в ръцете си лице, опитвайки се да се съвзехме след изживения шок. Погледна надолу, по дрехите му бяха полепнали кучешка козина и кръв. Едното ухо на Колберг кървеше.
Сейер се изправи. Замъкна се към банята. В банята на килимче под душа съзря нещо черно и меко като коприна, което писукаше.
— Никак не е за чудене, че ни нападна — прошепна той. — Искала е да защити палетата си.
До едната стена бе опрян тежкият килим. Сейер приклекна и прикова очи в него. Килимът беше навит на стегнато руло, обвит в найлон и грижливо залепен със специално тиксо, толкова здраво, че бе почти невъзможно да го отлепиш. Сейер започна да дърпа, а под ризата му се стичаше пот. Колберг дращеше ожесточено, искаше да помогне, но Сейер го избута настрани. Най-сетне успя да махне тиксото и започна да къса найлона. Изправи се и замъкна килима върху пода в хола. Чуваха как Хера скимти в спалнята. Сейер се наведе и ритна силно навития килим. Той се размота бавно и тежко. Вътре се намираше смачкано тяло с обезобразено лице. Устата беше залепена с тиксо, отчасти и носът или по-скоро онова, което бе останало от него. Сейер се олюля, когато видя тялото на Халвур. Наложи се да се извърне и да се подпре за миг на стената. После свали телефона от колана си. Вторачи се през прозореца, набра нужния номер и проследи с поглед товарен кораб на фирмата „Хексагон“ от Бремен, плаващ по реката. Чу как корабът изсвири дълго и печално. Идвам, сякаш казваше той. Идвам, но не бързам.
— Конрад Сейер, улица „Оскар“ петнайсет — продиктува той в слушалката. — Трябва ми подкрепление.
— Хенинг Юнас?
Сейер си играеше с химикалката, наблюдавайки Юнас.
— Знаете ли защо сте тук?
— Що за въпрос? — дрезгаво попита Юнас. — Нека ви кажа, че търпението ми се изчерпи. Що се отнася до Ани, нямам какво повече да съобщя на полицията.
— Няма да говорим за Ани — увери го Сейер.
— Добре тогава.
Юнас се люлееше напред-назад на стола и Сейер забеляза как по лицето му премина лъч на облекчение.
— Халвур Мунц сякаш потъна вдън земя. Все още ли сте убеден, че не сте го виждали?
— Сто процента — стисна устни Юнас. — Не го познавам.
— Сигурен ли сте?
— Може да не ви се вярва, но въпреки неколкократните опити на полицията да упражни тормоз над мен, все още разсъждавам трезво.
— Просто се питаме какво прави мотоциклетът му в гаража ви. По-точно на задната седалка на микробуса ви.
От устата на Юнас се изплъзна ужасено хъркане.
— Извинете, какво казахте?
— Мотоциклетът на Халвур е във вашия микробус.
— Не е на Халвур, а на Магне — измънка Юнас. — Ще му помагам с ремонта.
Търговецът на килими говореше бързо и без да поглежда инспектора.
— Магне кара кавазаки, а и нали не разбирате от мотоциклети, защото, меко казано, работите в друг бранш. Опитайте отново, Юнас.
— Добре, де, добре!
Той избухна, изгуби присъствие на духа, хвана се здраво за масата с две ръце.
— Появи се в галерията и започна да ме тормози. Боже господи, направо ми взе душата! Държеше се нагло, искал да купи килим. Нямаше пари, разбира се. При мен постоянно идват какви ли не побъркани хора и аз изгубих самообладание. Ударих му плесница, а той избяга като дрисльо, остави и мотоциклета, и всичко. Натоварих мотоциклета в микробуса и го занесох вкъщи. За наказание ще се наложи да дойде да си го прибере и да ме моли да му го дам.
— Щом сте му ударили само шамар, защо ръката ви е така наранена? — Сейер забоде поглед в изподраните кокалчета на пръстите му. — Странно, никой не го е виждал.
— Сигурно е избягал с подвита опашка. Явно го мъчи гузна съвест заради нещо.
— Имате ли някакво предположение?
— Разследвате убийството на приятелката му. Може би трябва да започнете оттам.