„Боже мой, какво твърдение“, помисли си Сейер.
Халвур мълчеше, забил укорителен поглед в широката златна халка на дясната ръка на Сейер.
— Знам какво си мислиш — тихо рече Сейер. — Че на мен, дето си имам голяма халка, сигурно ми е много лесно да говоря така. Ослепителен пръстен с дебелина десет милиметра. Но имай предвид — тъжно се усмихна той, — че пръстенът всъщност се състои от две петмилиметрови халки, разтопени и слети. — Той отново завъртя пръстена. — Тя е мъртва. Разбираш ли?
Халвур сведе очи, а по лицето му потекоха още сълзи. Отвори уста и Сейер видя изпочупените му зъби.
— Съжалявам — изломоти той.
Най-сетне грейна слънце. Сейер и Скаре вървяха по улиците, а помежду им Колберг се влачеше едва-едва с високо вирната като знаме опашка.
Сейер носеше букет червени и сини анемонии, увити в целофан. Беше метнал сакото си небрежно на раменете, а и екземата му отбелязваше подобрение. Сейер вървеше с меки стъпки, докато Скаре подскачаше до него. Кучето изненадващо тръгна в крак с двамата. Стараеха се да не бързат твърде, защото ризите им бяха току-що изгладени и не искаха да се изпотят, преди да стигнат.
Матеус сновеше напред-назад с плюшен делфин. Животното, високо почти колкото него, се казваше Уили Фри. Първият порив на Сейер бе да се втурне, да вдигне внука си на ръце и да даде воля на въодушевлението си. Така трябва да поздравява човек всички деца: с искрена, бурна радост. Но Сейер не беше така устроен. Затова внимателно взе Матеус в скута си и погледна Ингри, облечена в нова масленожълта рокля на червени малини. Сейер й честити празника и стисна ръката й. Не след дълго тримата със зет му щяха да отпътуват за другата част на земното кълбо, където цари жега и върлува война, и да останат там цяла вечност. Появи се и зет му. Сейер му стисна ръката, докато държеше Матеус с другата. После седнаха и изчакаха мълчаливо да донесат храната.
Матеус никога не мрънкаше. Беше добре възпитано дете. Никога не крещеше, винаги се държеше прилично, бе благословен с пълната липса на желание да опонира на възрастните. Единственото качество, което според Сейер го отличаваше от роднините му, беше лека склонност към очарователна дяволитост. Цялото му ежедневие бе изпълнено само от усмивки и любов, а от биологичните си родители явно не бе наследил гени, причина за ненормално поведение, което да побърква настоящите му роднини и да ги подтиква да прекрачат катастрофални граници. Мислите му блуждаеха. Върна се към Роскилде в Дания, където прекара детството си. Дълго остана отдаден на мислите си. По едно време чу гласа на дъщеря си.
— Какво каза, Ингри?
Погледна я и видя как тя отметна рус кичур от челото си, докато се усмихваше по специалния начин, запазен за него.
— Кока-кола, татко? — усмихна се тя. — Искаш ли кока-кола?
По същото време, но на друго място, грозен микробус се клатушкаше по пътя на ниска скорост, а вътре, зад волана, седеше едър мъж със стърчаща коса. Най-долу на склона той спря, за да пропусне да мине малко момиче, току-що излязло на пътя. Момиченцето спря рязко.
— Здрасти, Рагнхил! — въодушевено извика той.
В едната си ръка тя държеше въже за скачане, затова му махна с другата.
— На разходка ли си излязла?
— Отивам си вкъщи — изчерпателно отвърна тя.
— Чуй ме! — изкрещя Раймон високо и пронизително, за да надвика бръмченето на двигателя. — Цезар е мъртъв. Но Рошльо си има малки!
— Нали е мъжки, как така има деца — усъмни се тя.
— Не е лесно постоянно да проверяваш дали е мъжки, или женски. Зайците имат толкова много козина. Така или иначе той си има малки, пет зайчета. Ще ти дам да ги видиш, ако искаш.
— Не ми позволяват — разочаровано обясни Рагнхил и зарея поглед надолу по пътя със слабата надежда нещо да изникне отнякъде и да я спаси от това небивало изкушение: малки зайчета.
— Имат ли вече козина?
— Да и си отварят очите. После ще те закарам до вас, Рагнхил. Хайде, идвай, растат много бързо!
Тя погледна още веднъж надолу, стисна силно очи и пак ги отвори. После скочи в микробуса. Рагнхил беше облечена в бяла блуза с жълта яка и малки червени шорти. Никой не я видя, като се качи в микробуса. Хората бяха в задните си дворове, садяха, плевяха, завързваха рози и повет. Раймон се чувстваше много изискан в старото яке на Сейер. Включи на скорост. Момиченцето зачака с нетърпение да потеглят, удобно настанено на съседната седалка. Раймон си подсвирна доволно и се огледа. Никой не ги бе видял.