От гората се появиха шестима души. Глъчката утихна с няколко тихи покашляния, когато зърнаха двамата мъже до водата. След секунда забелязаха и мъртвата жена. Сейер се изправи и им махна с ръка.
— Вървете настрани! — извика той.
Съобразиха се със съвета му. Всички познаваха мъжа с побелялата коса. Един от дошлите измери терена с опитно око, пристъпи от крак на крак върху твърдата почва и промърмори нещо за недостатъчното количество валежи. Фотографът тръгна пръв. Не се суети много-много около мъртвата, а погледна към небето, за да провери под какъв ъгъл пада светлината.
— Направи снимки от двете страни — подсети го Сейер. — Хвани и растенията. Боя се, че по някое време ще се наложи да нагазиш във водата. Искам снимки отпред, без да я местите. Като свършиш половината лента, ще махнем якето.
— Езера от този род по принцип нямат дъно — сдържано възрази фотографът.
— Нали можеш да плуваш?
Настана мълчание.
— Там има лодка. Ще я използваме.
— Онази там ли? Вижда ми се изгнила.
— Ще стане ясно — сухо рече Сейер.
Докато траеше фотографската сесия, останалите чакаха неподвижно, но един от криминалистите вече се катереше и претърсваше терена. Не откри никакви отпадъци. Намираха се на идилично местенце, където очакваха да видят капачки от бирени бутилки, използвани презервативи, фасове и парчета станиол от шоколад. Нищо подобно.
— Невероятно — отбеляза експертът. — Няма дори кибритена клечка.
— Сигурно е почистил след себе си — предположи Сейер.
— Не ти ли прилича на самоубийство?
— Чисто гола е — възрази той.
— Да, но го е направила сама. Дрехите не са свалени насилствено, в това поне съм сигурен.
— Мръсни са.
— Може би затова ги е съблякла — усмихна се криминалистът. — А и е повърнала. Явно е взела нещо, което не й понася.
Сейер се отказа да коментира. Погледна тялото. Въпреки всичко схващаше какво има предвид експертът. Действително изглеждаше, сякаш сама си е легнала, а дрехите наистина стояха наредени до нея, а не пръснати наоколо — мръсни наистина, но не и разкъсани. Само зимното яке върху горната част от тялото й беше сухо и чисто. Той се вторачи в тинята и калта и забеляза нещо, прилично на отпечатък от обувка.
— Я погледни това — обърна се той към криминалиста.
Мъжът в работен гащеризон клекна и измери многократно всички отпечатъци.
— Няма да открием нищо. Пълни са с вода.
— Не можеш ли да използваш някой от тях?
— Най-вероятно не.
Заразглеждаха пълните с вода елипси.
— Направи все пак снимки. Струват ми се малки. Сигурно са на човек с малки стъпала.
— Около двайсет и седем сантиметра са. Определено не са големи. Отпечатъците може да се окажат нейни.
Фотографът щракна няколко снимки на следите. После се качи на старата лодка и я потопи във водата. Не намериха гребла, затова се наложи да шляпа с ръце. При всяко негово движение лодката се разклащаше заплашително.
— Пропуска вода! — извика разтревожено фотографът.
— Кротко, тук има цял спасителен отряд! — успокои го Сейер.
Най-сетне фотографът привърши. Бе направил повече от петдесет снимки. Сейер слезе до водата, събу си обувките и чорапите, остави ги на един камък, запретна крачоли и нагази. Намираше се на метър от главата й. На шията й видя огърлица. Извади химикалка от вътрешния си джоб и предпазливо повдигна украшението.
— Медальон — тихо установи той. — Вероятно от сребро. Има надпис. Х и М. Пригответе пликче.
Наведе се напред, разкопча медальона, после отметна якето.
— Тилът й е червен. Кожата й навсякъде е невероятно бяла, а на тила е много червена. Грозно петно с големината на ръка.
Съдебният патолог Снурасон, обут в гумени ботуши, нагази във водата и последователно огледа очните й ябълки, зъбите и ноктите. Обърна внимание на безупречната кожа, на леките червени петна. Всъщност бяха няколко, пръснати по врата и по гърдите. Забеляза всяка малка подробност: дългите крака, рядко срещаната липса на родилни белези. Единствено на дясното й рамо имаше малко петънце от подкожен кръвоизлив. Той предпазливо докосна пяната на устата й с дървена шпатула. Оказа се твърда и гъста като десертен крем.
— Какво е това? — кимна към устата й Сейер.
— Съвсем спонтанно бих го взел за течност от дробовете, съдържаща протеин.
— А това е знак за…?