Скаре беше потресен от случая, но въпреки това очите му блеснаха.
— Оставил ни е следа, напълно безплатно. В джоба има плик от бонбони и рефлектор с формата на кукумявка. Нищо друго.
— Да остави собственото си яке върху трупа… Не ми се връзва. Как се казва тя впрочем?
— Ани Софие Холан — прочете в записките си Скаре.
— Ани Холан? А медальона?
— Там са инициалите на приятеля й — Халвур.
— Откъде е тя?
— От Люнебю. Живеят на улица „Кристал“ номер двайсет. Всъщност това е същата улица, където Рагнхил е прекарала нощта, само че малко по-нататък. Съвпадение.
— А родителите й как ти се сториха?
— Изплашени до смърт — тихо обясни Скаре. — Порядъчни хора. Майката не млъкна, а бащата не обели дума. Тръгнаха заедно със Сивен. Седни, моля те — прибави той. — Малко съм нервен.
Сейер мушна ментов бонбон в устата си.
— Тя е само на петнайсет — продължи Скаре. — Гимназистка.
— Какво говориш! На петнайсет? — поклати глава Сейер. — Стори ми се по-голяма. Снимките готови ли са?
Той прокара пръсти по късия си перчем и седна.
Скаре му подаде папка от чекмеджето с документацията. Снимките бяха с размери двайсет на двайсет и пет с изключение на две, които бяха още по-големи.
— Преди разследвал ли си убийство от сексуален характер?
Скаре поклати глава.
— Това не прилича на такова. По-различно е.
Прелисти книжата.
— Лежи в красива поза, изглежда твърде хубава. Сякаш някой се е погрижил за нея и я е завил. Не се забелязват драскотини или рани, няма следи от оказана съпротива. Дори косата й като че ли е подредена. Сексуалните престъпници не действат така, те искат да демонстрират надмощие над жертвата и разпиляват вещите наоколо.
— Но тя е гола…
— Да, и това го има.
— Какво ти подсказват снимките на пръв поглед?
— Не знам. Завита е толкова грижливо с якето.
— Сякаш някой я закриля?
— Погледни ги. Не си ли съгласен?
— Напротив, прав си. Но какво е тогава това престъпление? Щадящо убийство?
— При всички случаи са намесени чувства. Тоест, освен неприязън, явно е изпитвал нещо към нея. Нещо положително. Сигурно са се познавали. Така е в повечето случаи.
— Колко според теб ще отнеме подготовката на доклада?
— Ще дишам постоянно във врата на Снурасон. Проклятие, та там беше напълно разчистено. Само неизползваеми отпечатъци от стъпала и хапче. Иначе нищичко, нито дори клечка от сладолед.
Той схруска бонбона, отиде до мивката и си наля вода в пластмасова чашка.
— Утре тръгваме за улица „Гранит“. Трябва да говорим с хората, които търсиха Рагнхил. Например с Турбьорн. Важно е да разберем кога са минали край Змеевото езеро.
— А Раймон Локе?
— Ще посетим и него, и Рагнхил. Децата забелязват необичайните неща, вярвай ми. Знам го от опит — добави той. — Семейство Холан имат ли други деца?
— Да, още една дъщеря. По-голяма.
— Слава богу.
— Това утеха ли е? — поколеба се Скаре.
— Само за нас — мрачно отвърна Сейер.
Младият полицай се потупа по джоба.
— Проблем ли е да запаля една?
— Не, разбира се.
— Замислих се — продължи Скаре и издуха дима, — има два начина да се стигне до Змеевото езеро: като следваш маркировката по пътеката, откъдето минахме двамата с теб, и по шосето от задната страна, откъдето са се качили Рагнхил и Раймон. Ако покрай пътя има къщи, мисля утре да поразпитаме живущите там.
— Там май почти няма къщи. Проверих на картата. Два-три селски двора. Но ако са я закарали до езерото с кола, сигурно са минали оттам.
— Жал ми е за приятеля й, като го доведеш за разпит.
— Ще видим що за птица е.
— Ако някой отнеме живота на момиче, като натиска главата й под водата, докато умре, а после решава да я нагласи в красива поза, на мен ми мирише на следното: „Всъщност не възнамерявах да те убивам, но просто нямах друг избор.“ Напомня на начин да измоли извинение, нали?
Сейер изля водата от пластмасовата чашка и я смачка.
— Утре ще поговоря с Холтеман. Искам да работя с теб.
Скаре примига изненадано.
— Но той ме ангажира за кражбата в Спестовната каса — заекна Якоб. — Заедно с Йоран.
— Ти искаш ли да се включиш в този случай?
— Дали ми се разследва убийство? Та това си е коледен подарък. Тоест, за мен е голямо предизвикателство. Искам, разбира се.