— Няма от какво да се срамуваме.
— Ще ни дадете ли няколко снимки?
Бащата се изправи и отиде до етажерката под телевизора.
— Имаме видеозапис от миналото лято. Ходихме на вилата по южното крайбрежие.
— Не им трябва видеозапис — кротко възрази майката. — Дай им снимка.
— Предпочитам записа, ако нямате нищо против — обади се Сейер и го взе. — Благодаря.
— Споменахте, че Ани е изминавала по няколко мили седмично. Сама ли тичаше?
— Никой не можеше да издържи на темпото й — простичко обясни бащата.
— Значи е отделяла време за тичането въпреки училищните задачи. И то за няколко мили седмично. Вероятно все пак е имало друга причина да зареже хандбала?
— Бягаше, когато си поиска. Понякога преди закуска. А за мачовете се налагаше да се съобразява с точен график. Според мен тази зависимост не й се нравеше. Ани беше много самостоятелна.
— Къде тичаше?
— Навсякъде, независимо какво е времето. По главния път, в гората.
— До Змеевото езеро?
— И там.
— Чувстваше ли се неспокойна?
— Ани беше тихо и спокойно момиче — тихо повтори майката.
Сейер отново се приближи до прозореца и забеляза жена, която бързо пресича пътя. В ръцете й мерна бебе с биберон.
— Какви други интереси имаше Ани освен тичането?
— Филми, музика, книги, такива неща. Обичаше малки деца — отвърна бащата. — Особено в по-ранна възраст.
Сейер ги помоли да съставят списък на всички хора, близки на Ани. Приятели, съседи, учители, роднини, гаджета, ако е имала и други освен Халвур. Накрая списъкът съдържаше четиридесет и две имена с точен или приблизително точен адрес.
— С всички от списъка ли ще разговаряте? — поинтересува се майката.
— Да. Това е само началото. Мислим за вас — увери ги той.
— Трябва да посетим Турбьорн Хауген, дето търсеше Рагнхил вчера. Той ще знае колко е бил часът.
Автомобилът се плъзна край гаражите. Скаре преглеждаше записките си.
— Разпитах бащата за хандбала — сподели той. — Докато вие с майката бяхте в стаята на Ани.
— И?
— Според него Ани била много обещаващ талант. Отборът направил невероятно успешен сезон, ходили във Финландия на турнири. Нямал представа защо се е отказала. Усъмнил се, че нещо не е наред.
— Тогава ще намерим треньора или треньорката на отбора. Дали ще излезе нещо?
— Треньорът — отвърна Скаре. — Седмици наред й звънял, за да я убеди да поднови заниманията си с отбора. След нейното напускане били затруднени, не можели да й намерят заместник.
— Ще позвъним от Камарата, за да ни съобщят името му.
— Кнют Йенсвол, живее на „Гнайс“ осем. Надолу по баира.
— Чудесно — похвали го Сейер с вдигнати вежди. — Знаеш ли какво ми хрумна — продължи той. — Ани вероятно е била похитена, докато сме били на улица „Гранит“ на няколко минути път от нея и сме се тревожили за Рагнхил. Обади се на съдебния патолог Снурасон. Помоли го да побърза, та да получим доклада възможно най-бързо.
Скаре веднага взе мобилния телефон.
— Номерът е на четворката.
Той натисна клавиша, изчака, поиска да го свържат със Снурасон и зашепна.
— Какво каза?
— Хладилните камери били пълни. Всеки смъртен случай бил трагедия без оглед на причините и много хора чакали, за да погребат близките си, но донякъде разбирал колко сериозен е нашият случай и след три дена щял да ти изложи устния си доклад. За писмения се налагало да почакаш.
— Е — вдигна рамене Сейер, — отговорът не е толкова груб като за Снурасон.
Раймон мажеше филия с масло, изплезил големия си език. Съсредоточи се максимално, за да не развали постигнатото. Вече нареди един върху друг четири сухара, намазани с масло и поръсени със захар. Досегашният му рекорд бяха шест сухара.
В кухнята, малка и много уютна, цареше пълна бъркотия. След цялата хамалогия с храната Раймон приготви филия и за баща си — хляб без кора, покрит с препечена сланина. След като се нахранят, Раймон ще измие съдовете, а после, както обикновено, ще измете пода. Вече изпразни стъкленицата с урината на баща си и му доля вода в чашата. Днес не се виждаше слънце, денят беше сив, скучен и безинтересен. Кафето завря три пъти, значи е готово. Раймон постави петия сухар най-отгоре с доволна физиономия. Тъкмо се канеше да налее кафе на баща си и чу шум на автомобил пред вратата. За негов ужас се оказа полицейска кола. Вцепени се, но след миг се отдръпна от прозореца и застана в ъгъла. Сигурно идват, за да го тикнат в затвора. Кой ще се грижи за баща му тогава?