Сейер посочи червената кола.
— От полицията сме — учтиво се представи той. — Имате ли други коли освен тази?
— Още две — учудено отвърна тя. — Мъжът ми има мерцедес комби, а синът ни — фолксваген „Голф“. Защо се интересувате?
— Какъв цвят са? — в отговор попита той.
Тя го изгледа още по-озадачено.
— Мерцедесът е бял, а голфът — червен.
— А в съседната къща какви коли имат?
— Шевролет „Блейзър“. Тъмносин „Блейзър“. Случило ли се е нещо?
— Да. Ще ви обясним по-късно. Бяхте ли си вкъщи вчера по обяд? Между един и два?
— Бях на нивата.
— Да сте забелязали отгоре да слиза автомобил с бясна скорост? Сив или зелен с кутия за ски на покрива?
— Не си спомням да съм видяла нещо подобно — вдигна рамене тя. — Но аз не чувам почти нищо, докато съм в трактора.
— А да видяхте някакви хора в района по това време?
— Да, туристи и група младежи с куче. Иначе никого.
„Турбьорн с приятелите му“, досети се Сейер.
— Благодаря ви за помощта. Съседите ви вкъщи ли са?
Той кимна към долния двор и погледна лицето й. Носеше отпечатъка от работа сред природата; изглеждаше здраво и хубаво.
— Собственикът не е тук. Има друг човек, но той излезе сутринта. Не знам дали се е прибрал.
Тя заслони очи с ръка и се вторачи към къщата.
— Колата я няма, доколкото виждам.
— Познавате ли го?
— Не. Не е особено приказлив.
Той й благодари за отделеното време и се качи в колата.
— Първо трябва да се е качил — отбеляза Скаре.
— Да, но тогава още не е бил убиец. Сигурно е минал бавно и затова никой не го е забелязал.
Заслизаха към главния път на втора скорост. След малко забелязаха малка бакалничка отляво. Паркираха и влязоха в магазина. Над главите им издрънча звънче. От задната стая се появи мъж в синьозелен шлифер. В продължение на няколко секунди се взираше в полицаите с ужасено изражение.
— Заради Ани ли идвате?
Сейер кимна.
— Анете е направо съкрушена — потресено призна той. — Днес се обади на Ани и чу само вик в слушалката.
На вратата се появи и момиче в тийнейджърска възраст. Бащата обгърна раменете й с ръка.
— Днес й позволиха да си остане вкъщи.
— Къде живеете? До бакалията ли?
Сейер се приближи и му подаде ръка.
— Намерили сте я на петстотин метра оттук, до брега. Направо не ни го побира главата.
— Да сте забелязали нещо необичайно наоколо?
Бащата се замисли.
— Вчера в магазина дойдоха група момчета и си купиха кола-кола. Освен тях дойде само Раймон. Пристигна по обяд, за да купи мляко и сухари. Раймон Локе. Живее с баща си на Възвишението. Търговията ни не върви и скоро ще затворим бакалията.
Докато говореше, мъжът непрекъснато тупаше дъщеря си по гърба.
— За колко време напазарува Локе?
— Знам ли… За десет минути? А, спря и някакъв мотоциклет между дванайсет и половина и един. Постоя и тръгна. Голям мотоциклет с тежък кош. Турист, предполагам. Не съм забелязал други хора.
— Мотоциклет, казвате? Можете ли да го опишете?
— Ами, де да знам… Май беше тъмен. Лъскав, хубав. Човекът стоеше гърбом с каска. Четеше нещо, оставено в предната част на возилото.
— Видяхте ли регистрационната табела?
— За жалост не.
— А случайно да сте видели сива или зелена кола с кутия за ски на покрива?
— Не.
— А ти, Анете? — обърна се към дъщерята Сейер. — Да се сещаш за нещо важно?
— Не, иначе щях да се обадя — промърмори тя.
— Не бива да се обвиняваш за случилото се. Нямало е как да го предотвратиш. Сигурно някой я е качил по пътя.
— Ани не обичаше хората да се тревожат за нея. Опасявах се да не се ядоса, ако проверим дали си е вкъщи.
— Познаваше ли добре Ани?
— Може да се каже.
— Сещаш ли се кой би могъл да я срещне по пътя? Да е споменавала нови запознанства?
— Не, не. Нали си има приятел, Халвур.
— Аха. Моля ви да се свържете с нас, ако ви хрумне нещо. Бихме искали да поговорим пак.
Благодариха за съдействието и излязоха, а бакалинът Хорген влезе в задната стая. Сейер зърна приведената фигура през прозореца до входната врата.
— От кабинета си той вижда какво става на улицата.
Мотоциклет, който спира пред бакалията, и след малко потегля. Между дванайсет и половина и един. Трябва непременно да го намерим.