Повечето обитатели на улицата се бяха досетили, че се е случило нещо, но не знаеха какво. Никой не смееше да позвъни на семейство Холан и да ги попита.
Двамата полицаи се отбиваха от къща в къща, всеки от своята страна на улицата, и ставаха свидетели как хората отказват да повярват, а по лицата им се изписваше шок. Няколко жени се разплакаха, а мъжете пребледняваха и ставаха мълчаливи. Полицаите ги изчакваха известно време да дойдат на себе си и задаваха въпросите си. Всички познаваха Ани добре. Някои жени я забелязали да отива нанякъде. Семейство Холан живееха по-далеч и Ани минала покрай всички къщи. Гледала децата им години наред, но миналата година се отказала. Кажи-речи всички споменаха за заниманията й с хандбал и се учудили, когато решила да ги прекрати, защото Ани се справяла отлично като вратарка и постоянно пишели за нея в местния вестник. Възрастна двойка отбеляза, че момичето преди кипяло от енергия и било много по-общително, но отдавали промяната на възрастта. За кратко време пораснала много. Преди била дребна и слабичка, а после изведнъж се източила.
Скаре не влизаше в къщите по хронологичен ред. Намираше се в портокаловожълтата къща. Там живееше около петдесетгодишен ерген. Насред всекидневната му стоеше хубава малка лодка с опънати платна, а дъното й бе покрито с дюшек и купчина възглавници. На планшира човекът бе монтирал поставка за бутилка. Скаре зяпна от удивление. Лодката искреше в яркочервено, а платната бяха бели. Някъде в съзнанието на Скаре се мерна собственият му апартамент, обзаведен скромно, но изцяло със стандартни мебели.
Фрицнер не познавал Ани добре, защото нямал деца. Понякога обаче я возел до центъра. Съгласявала се само при лошо време, иначе му давала знак да продължи без нея. Фрицнер й симпатизирал, била прекрасна вратарка.
По същото време Сейер навести турско семейство, живеещо на номер шест. Когато позвъни, семейство Ирмак тъкмо се канеха да вечерят. Бяха се настанили около масата, където димеше голяма тенджера. Мъжът, висок, облечен в бродирана риза, му подаде кафявата си ръка. Сейер ги осведоми за смъртта на Ани Холан и за подозренията, че е убита.
— Не! — възкликнаха ужасени те. — Не може да бъде! Хубавицата на номер двайсет, дъщерята на Еди! Единствено те ни приеха радушно, като се пренесохме тук. Живели сме и на други места, не навсякъде са ни посрещали добронамерено. Не може да е истина!
Мъжът го хвана за ръката и го заведе до дивана.
Сейер седна. Господин Ирмак не притежаваше онова типично за емигрантите раболепие. Напротив, от него струеше самоуважение и увереност. Сейер изпита облекчение.
Някъде около дванайсет и половина жената видяла Ани да минава край къщата им в деня на смъртта си. Носела на гръб раница и изглеждала спокойна. Семейство Ирмак не познавали Ани като по-малка, защото били в селото само от четири месеца.
— Мъжко момиче — обобщи жената и оправи забрадката си. — Едра! Мускулеста — сведе очи тя.
— Гледала ли е вашето дете?
Сейер кимна към масата, където момиченцето на Ирмак търпеливо чакаше да приключат разговора. Детето — кротко, изключително красиво, с гъсти мигли — имаше дълбок, черен като шахта поглед.
— Мислехме да попитаме дали може — бързо отвърна мъжът, — но според съседите вече била твърде голяма. Не искахме да настояваме излишно. А и жена ми си е вкъщи по цял ден, справяме се. Само аз излизам рано сутрин. Имаме лада. Според съседа ладите не били хубави коли, но за нас е достатъчно добра. Всеки ден ходя с нея на улица „Попел“. Там имам магазин за подправки. Обривът на челото ви ще изчезне с подходящите подправки. Не от какъв да е магазин, а от моя, на Ирмак.
— Така ли? Сигурно ли е?
— Прочиства организма. Активира потенето.
Сейер кимна замислено.
— Значи не сте имали вземане-даване с Ани?
— Почти не. Понякога, когато тичаше покрай къщата, я спирах и размахвах заканително пръст. Казвах й: бягаш от душата си, момиче. Тя се засмиваше. По-добре да те науча да медитираш. Не можеш да намериш покой, като тичаш по улиците, обяснявах й аз. Тя се разсмиваше още по-силно и изчезваше зад ъгъла.
— Идвала ли ви е на гости?
— Да. Когато се пренесохме, тя дойде още първия ден с цвете в саксия, за да ни приветства с добре дошли. Нихмет се разплака — спомни си той и погледна към жена си. Сълзите и сега се стичаха от очите й. Придърпа забрадката си към челото и им обърна гръб.
На сбогуване благодариха на Сейер за гостуването и го поканиха да ги навести отново. Изпратиха го до малкия коридор. Момиченцето се държеше за полата на майка си. Тъмните й очи и къдрици му напомняха за Матеус. Сейер спря на пътя и се втренчи в излезлия от номер девет Скаре. Кимнаха си мълчаливо и продължиха обиколките.