— А Халвур?
— Не съм съвсем наясно, но ми се струваше апатична и към него. Сякаш така и не можеше да реши дали да бъде с него, или не.
Пред очите на Сейер се появи образът на момиче със скептичен поглед, обърнало гръб на света; прави каквото си иска, проявява независимост и държи всички на разстояние. Защо?
— Според майка ви Ани преди е била по-жизнена. Вие как мислите? — попита той.
— Ами да, преди беше по-приказлива.
Скаре неочаквано си прочисти гърлото.
— А внезапна ли ви се стори промяната? — намеси се той. — Или настъпи постепенно, за дълъг период от време?
— Не — двете жени се спогледаха. — Не съм сигурна. Тя просто стана друга.
— Кога се случи това, Сьолви?
— Миналата година — вдигна рамене тя. — Скъса с Халвур, веднага след това заряза и хандбала. Израсна изведнъж. Всичките й дрехи й умаляха, а тя стана някак мълчалива.
— Сърдита, намусена?
— Не, мълчалива. Сякаш разочарована.
Разочарована.
Сейер кимна разбиращо. Погледна Сьолви. Панталонът й беше потресаващ — с цвета на люляците от детството му.
— Знаете ли дали Ани и Халвур са имали сексуална връзка?
— Не съм сигурна — отвърна тя и се изчерви до корените на косите си. — Попитайте Халвур.
— Така и смятам да направя.
— Сестрата е от момичетата, които често се оказват жертви — разсъждаваше на глас Сейер, докато се возеха в колата. — Жертва на мъже с лоши намерения, имам предвид. Изцяло е обсебена от собствената си личност и от идеята да я харесат, затова не долавя сигналите за опасност. Типичната жертва е Сьолви, не Ани. Ани е била резервирана и е спортувала; не се е стараела да направи добро впечатление. Не се е возила на автостоп, не е искала да се запознава с нови хора. Ако се е качвала в нечия кола, то със сигурност е познавала човека.
— Да, май стигнахме и по-рано до този извод — погледна го Скаре.
— Знам.
— Ти имаш дъщеря — подхвърли Скаре с любопитство. — И тя е била в пубертета. Как мина при нея?
— А — махна Сейер и погледна през прозореца. — Елисе се грижеше за тези неща. Но помня периода много ясно. Пубертетът е много трудно проходим терен. Докато навърши тринайсет, Ингри беше слънчев лъч, после започна да ръмжи. Ръмжа така една година, а на четиринайсет започна да лае. После нещата се уталожиха.
Да, после тя се поуспокои. Сейер помнеше, че на петнайсет дъщеря му вече напомняше на малка жена и той не знаеше как да общува с нея. Сигурно така се е чувствал и Холан. Когато детето ти вече не е дете, трябва да намериш нов подход към него. Никак не е лесно.
— Значи мъчното продължи една-две години, а после свърши?
— Да — кимна замислено той. — Май така беше.
— Питаш се кое е предизвикало промяната у Ани, нали?
— Случило се е нещо. Трябва да разбера какво. Какво момиче е била, кой я е убил и защо. Време е да навестим Халвур Мунц. Сигурно вече ни очаква. Според теб как се чувства?
— Нямам представа. Може ли да запаля цигара в колата?
— Не. Впрочем косата ти е станала доста дълга, а?
— Е, щом казваш. Вземи си бонбон за гърло.
Всеки от тях погледна през своя прозорец. Скаре отдели кичур коса от тила си и го опъна. Когато го пусна, той бързо се нави като червей върху горещ котлон.
Струваше й се някак познат. Затова премести стола по-близо и тикна набръчканото си лице досами екрана. Светлината я обля и той видя космите по брадата й, които ставаха все по-дълги. „Трябва да ги обръсне“, помисли си той, но нямаше представа как да й намекне.
— Това е Юхан Улав2! — извика тя. — Пие мляко.
— Мм.
— Боже мили, какъв е красавец. Питам се дали го осъзнава, та той е като скулптура. Наистина! Жива скулптура!
Кос избърса мустака си от млякото и се усмихна с белите си зъби.
— Ама какви ослепителни зъби има това момче! Бели като сняг! Така е, защото пие мляко. А си има и училищен зъболекар. Ние едно време нямахме.
Тя събра одеялото в скута си.
— Нямахме пари да се грижим за зъбите си. Налагаше се да ни ги вадят един след друг, когато изгният, а вие имате зъболекар в училище, пиете мляко и витамини, ядете здравословна храна и си миете зъбите с паста с флуор и какво ли още не. — Тя въздъхна прочувствено. — Само ако знаеш, плачех, докато си седях на чина, но не защото не разбирах уроците, а понеже умирах от глад. Как няма да сте хубави, днешните млади. Завиждам ви! Чуваш ли, Халвур? Завиждам ви!