Той избърса носа си, като продължаваше да се взира навън.
— Определяте ли връзката ви като успешна?
— Скъсвахме на няколко пъти.
— Тя ли пожела да се разделите?
— Да.
— Каза ли ви защо?
— Всъщност не. Но тя не беше особено отдадена на връзката ни. Искаше по-скоро да сме приятели.
Той се изчерви и заби поглед в ръцете си.
— Връзката ви сексуална ли беше?
Червенината по лицето му се сгъсти и той отново погледна навън.
— Не.
— Така ли?
— Ами нали ви казах, не беше отдадена на връзката ни.
— Но сте опитвали?
— Да, няколко пъти.
— Сигурно не се е получило? — попита Сейер дружелюбно.
— Не знам кое се смята за сполучливо.
Сега лицето му толкова се изопна, че не се забелязваше никаква мимика.
— Знаете ли дали е имала други сексуални партньори освен вас?
— Не, но не ми се вярва.
— Значи сте били заедно с Ани в продължение на повече от две години, тоест откакто тя е била на тринайсет. Тя ви е зарязвала няколко пъти, не е искала да правите секс, но въпреки това вие сте искали да бъдете с нея? Та вие не сте дете, Халвур. Толкова ли сте търпелив?
— Явно да.
Гласът му прозвуча тихо и неутрално, сякаш той през цялото време внимаваше да не покаже какво чувства.
— Добре ли познавахте Ани?
— По-добре от останалите.
— Да ви се е струвала нещастна?
— Не точно нещастна, по-скоро… знам ли… потисната.
— Това по-различно ли е от нещастна?
— Да — вдигна очи той. — Когато си нещастен, се надяваш нещо да се промени. Когато си се отчаял от живота, ставаш потиснат.
Сейер изслуша обяснението с леко учудване.
— Ани беше различна, когато я срещнах преди две години — неочаквано призна той. — Шегуваше се с всички и се смееше непрекъснато. Представляваше пълната ми противоположност.
— А после се е променила?
— Израсна изведнъж и се затвори в себе си. Вече не се закачаше с никого. Чаках, надявах се този период да отмине и всичко да тръгне постарому. Сега вече няма на какво да се надявам.
Кършеше ръце, забил нос в пода. Насили се да погледне Сейер. Очите на Халвур бяха лъскави като мокри камъни.
— Не знам какво си мислите, но не съм сторил на Ани нищо лошо.
— Нищо не си мислим, просто разговаряме с всички. Разбирате ли?
— Да.
— Ани използваше ли наркотици и алкохол?
Скаре тръсна химикалката, за да започне да пише пак.
— Що за въпрос! Съвсем се отплеснахте.
— Е, аз не я познавам — простичко обясни Сейер.
— Извинете, но звучи нелепо.
— А вие?
— Не би ми хрумнало.
„Гледай ти — помисли си Сейер. — Млад мъж на постоянна работа, въздържател, работлив. Звучи обещаващо.“
— Познавате ли приятелите на Ани? Например Анете Хорген?
— Бегло. По принцип бяхме само двамата. Ани не искаше да ни събира.
— Защо?
— Не знам, такова беше нейното желание.
— И вие се съобразявахте с него?
— За мен не беше проблем. Не обичам големите компании.
Сейер кимна с разбиране. Може би действително двамата млади са били подходящи един за друг.
— Знаете ли дали Ани си е водила дневник?
Халвур се поколеба, но устоя на импулса и поклати отрицателно глава.
— От онези розови книжки във формата на сърце с катинар ли?
— Не непременно такъв. Може да е изглеждал и другояче.
— Не, мисля, че не — промърмори той.
— Но не сте сигурен?
— Напротив, сигурен съм. Не ми е споменавала за дневник.
Гласът му се чуваше едва-едва.
— Имате ли с кого да споделяте?
— Баба ми.
— Привързан ли сте към нея?
— Тя е супер. Тук е тихо и спокойно.
— Имате ли синьо зимно яке, Халвур?
— Не.
— А каква връхна дреха обличате?
— Дънково яке или грейка, когато е студено.
— Ще ми се обадите ли, ако нещо ви тежи?
— И защо? — удивено погледна Халвур.
— Нека се изразя по друг начин: ще се свържете ли с участъка, ако се сетите за нещо, каквото и да е, което според вас би хвърлило светлина върху убийството на Ани?
— Да.
Сейер се огледа, за да запомни обстановката в стаята. Очите му се спряха на Мадоната. „Ако човек посвети малко повече време да я разгледа, ще преосмисли първоначалното си равнодушие“, помисли си той.