Скрупулите му станаха на пух и прах и се изпариха. Халвур беше сам и разполагаше с неограничено време, а и нямаше никакви ангажименти. Вперил поглед в светещия екран в полутъмната стая, той се чувстваше близо до Ани. Реши да започне с числа, например рождени дати и ЕГН-та. Някои от тях му бяха известни — неговите, на Ани, на баба му, — а другите ще ги разбере впоследствие. Все пак постави някакво начало. Тя, разбира се, може и да е избрала няколко думи, пословица, известен цитат или име. Чакаше го усилена работа. Халвур не знаеше дали ще успее да разбие паролата, но разполагаше с време и огромно търпение. А и имаше други начини.
Въведе рождената й дата, макар и да се съмняваше да е избрала нея. 03.03.1980. После същите цифри в обратен ред.
„Access denied“, светна надпис на екрана. Неочаквано на вратата се появи баба му.
— Какво казаха? — попита тя и се подпря на рамката.
Той се сепна и се поизправи.
— Нищо особено. Само ми зададоха няколко въпроса.
— Да, но това е ужасно, Халвур! Защо е мъртва?
Той се втренчи безмълвно в нея.
— Еди каза, че я намерили в гората до Змеевото езеро.
— Да, но от какво е починала?
— Не ми казаха — прошепна той. — Забравих да ги попитам.
Сейер и Скаре влязоха в залата за обучение в бараката зад Областния съд. Дръпнаха завесите и изгасиха повечето лампи. Върнаха лентата назад, а Скаре взе дистанционното, за да спира записа при необходимост.
В тази нескопосана, пригодена набързо пристройка просто липсваше звукоизолация. Чуваха звънене на телефони, блъскане на врати, гласове, смях, бръмчене на автомобили. От задния двор долетя вик на пияница. Въпреки това звуците долитаха приглушени, защото денят клонеше към своя край.
— Какво, по дяволите, е това?
Скаре се наведе напред.
— Някой бяга. Прилича на Грете Вайц4. Май на маратона в Ню Йорк.
— Да не би да е сбъркал касетата?
— Едва ли. Чакай, виждам островчета и скали.
Известно време картината подскачаше, но най-накрая се успокои и се фокусира върху две жени по бански, легнали на гола скала.
— Майката и Сьолви — отбеляза Сейер.
Сьолви се припичаше по гръб, едното й коляно бе сгънато. Вдигнала бе очилата на главата си, сигурно за да не й останат бели петна около очите. Майката бе покрита отчасти с вестник, най-вероятно „Афтенпостен“, ако се съдеше по формата му. До двете жени имаше списания, плажно масло, термоси, няколко кърпи и портативно радио.
Камерата се застоя достатъчно върху почитателките на слънцето. Обективът се насочи към плажа, където отдясно се появи високо русо момиче. Носеше сърф над главата си и вървеше полуобърната към камерата. Походката й не беше никак предизвикателна, тя просто отиваше към водата и не забави крачка дори когато нагази до колене. Чуваше се бученето на силните вълни. Внезапно гласът на баща й надвика прибоя:
— Усмихни се, Ани!
Тя продължи да навлиза във водата, все по-навътре и по-навътре, пренебрегвайки молбата му. Накрая все пак се обърна, явно й беше трудно заради тежкия сърф. За няколко секунди тя се втренчи право в Сейер и Скаре. Вятърът пое русите й коси и ги развя, а по лицето й пробяга усмивка. Скаре се вгледа в сивите й очи и усети как при вида на газещото сред вълните дългокрако момиче кожата на ръцете му настръхна. Ани носеше черен бански с кръстосани на гърба презрамки и синя плувна жилетка.
— Този сърф не е за начинаещи — обади се Скаре.
Сейер не отговори. Ани газеше все по-надълбоко във водата. Спря, качи се на сърфа, хвана платното със силните си ръце и запази равновесие. После сърфът направи завой от сто и деветдесет градуса и набра скорост. Двамата мъже наблюдаваха мълчаливо как Ани навлиза все по-навътре. Пореше вълните като светкавично понесла се по тях яхта. Баща й я следеше с камерата. Записът показваше неговата гледна точка към дъщеря му иззад обектива. Той явно се стараеше да държи камерата неподвижно, да не трепери, а да покаже сърфистката в най-добрата й светлина. В кадрите долавяха колко горд се е чувствал с дъщеря си. Тя беше в стихията си. Изобщо не се боеше да не падне или да не потъне във водата.
4
Грете Вайц (р. 1953) — норвежка спортистка, състезателка в лекоатлетически маратони, световна шампионка, постигнала девет победи на маратоните в Ню Йорк. — Бел. прев.