Внезапно тя се изгуби. Вече гледаха подредена маса с покривка на цветя, чинии и чаши, лъснати до блясък прибори, ваза с полски цветя. Наредени върху дъска котлети, наденички, бекон. Отстрани грееше грил. Слънцето се отразяваше в бутилки с кока-кола и минерална вода. Отново Сьолви в минипола и горнище от бански, току-що гримирана. Госпожа Холан в сносна лятна рокля. Най-сетне и Ани, но в гръб, обута в тъмносини бермуди. Неочаквано тя се обърна към камерата, отново след подканване от баща й. Същата усмивка, сега малко по-широка. Този път видяха трапчинките й и леко издути тънки сини вени на шията й. На заден план се чуваше как майката и Сьолви бъбрят. Издрънчаха бучки лед, изсипани в чаша. Ани наливаше кока-кола. Тя се обърна бавно за втори път и попита към камерата:
— Кока-кола, тате?
Гласът й звучеше изненадващо дълбок. На следващия кадър бяха във вилата. Госпожа Холан разрязваше торта на кухненския плот.
Кока-кола, тате. Гласът беше едва доловим, но мек. Ани е обичала баща си. От трите кратки думи струеше нежност и уважение. Забелязваха се, както човек вижда тънката граница между сока и червеното вино, налети в една чаша. Гласът й беше дълбок, пълен с жар. Ани беше момичето на татко.
Останалата част от филма се изниза, без да събуди интереса на двамата полицаи. Ани и майка й играят бадминтон, задъхани заради силния вятър, превъзходен за сърф, но безпощаден към перцето. Семейството, събрано около трапезата, играе Trivial Pursuit5; дъската за игра в близък план показва ясно кой води в момента, но Ани не изглежда доволна от предстоящата победа. Тя почти не разговаря, за разлика от майка си и Сьолви, които не спират да бъбрят: Сьолви със сладникав, тънък глас, а майката с по-дълбок и дрезгав. Скаре издуха дима между коленете си. Отдавна не се беше чувствал толкова стар. На екрана се появиха звездички, а после — червендалесто лице със зейнала уста. Впечатляващ тенор изпълни стаята.
— „No man shall sleep“6 — обясни Конрад Сейер и тежко се изправи.
— Какво?
— Лучано Павароти. Пее Пучини. Остави касетата в шкафа с документация — додаде той.
— Била е добра сърфистка — отбеляза с благоговение Скаре.
Сейер не успя да му отговори. Телефонът звънна и ги прекъсна. Скаре вдигна слушалката и веднага придърпа бележник и молив. Направи го по навик. Той вярваше в три неща: сериозно отношение към задълженията, старателност и добро настроение. Сейер прочете написаното от него: Хенинг Юнас, „Кристал“, номер четири. 12:45. Магазинът на Хорген. Мотоциклет.
— Можете ли да дойдете до участъка? — припряно попита Скаре. — Не? Тогава ние ще дойдем у вас. Дадохте ни много важни сведения. Благодаря ви, ще се видим.
Затвори.
— Един от съседите. Хенинг Юнас, живее на номер четири. Тъкмо се прибрал и разбрал за Ани. Вчера я качил в колата си на колелото и я оставил до магазина на Хорген. Там имало мотоциклет и я чакал.
Сейер седна на масата.
— Пак този мотоциклет, за който спомена и Хорген. Халвур има мотоциклет — замислено рече той. — Защо не може да дойде?
— Кучето му ражда.
Скаре мушна бележката в джоба си.
— На Халвур ще му е трудно да докаже колко време е бил навън с мотоциклета си. Дано убиецът да не е той. Стана ми симпатичен.
— Убиецът си е убиец — лаконично отбеляза Сейер. — Понякога изглеждат приятни хора.
— Да — кимна Скаре. — Но е по-лесно да закопчаеш някой антипатичен човек.
Юнас опипа внимателно корема на кучката. Тя дишаше учестено, с изплезен розов, влажен език. Лежеше неподвижно и му позволи да я докосне. Той погледна през прозорците, надявайки се всичко да приключи съвсем скоро.
— Браво, Хера! — погали я той.
Кучката погледна през него, равнодушна към похвалата. Той седна на пода малко по-далеч от нея. Мълчаливото, търпеливо животно го изпълваше с възхищение. Хера никога не създаваше проблеми, винаги беше послушна и нежна като ангел. Никога не се отделяше от него, докато се разхождаха, ядеше каквото й сложи, а вечер тихичко се настаняваше в ъгъла, когато той се качваше горе да спи. Всъщност му се искаше да стои така, докато всичко приключи, да бъде близо до нея и само да слуша дишането й. А може би до сутринта няма да се случи нищо. Той не се чувстваше изморен. От вратата се раздаде кратък, отчетлив звън. Стана и отвори.
5
Trivial Pursuit (англ.) — буквално „ежедневни занимания“. Популярна семейна настолна игра. — Бел. прев.
6
No man shall sleep (англ.) — Никой да не спи — ария от операта „Турандот“ на Джакомо Пучини. — Бел. прев.