Ръкостискането на Сейер беше сухо и силно. От него лъхаше представителност. Младият полицай му се стори по-различен, с малка момчешка ръка и тънки пръсти. Лицето му беше открито, гледаше дружелюбно за разлика от по-възрастния си колега. Покани ги да влязат.
— Как е кучето? — поинтересува се Сейер.
Върху персийки килим в черно и розово лежеше красив доберман. Сигурно килимът беше имитация, никой не позволява на кучето си да ражда върху истински персийки килим. Доберманът дишаше учестено, но не помръдваше и дори не забеляза влезлите двама непознати.
— За пръв път й е. Май ще са три, опитах се да ги преброя. Всичко ще бъде наред. Хера никога не създава проблеми — погледна ги домакинът и поклати глава. — Толкова съм разстроен от случилото се, че не мога да се съсредоточа върху каквото и да е.
Юнас хвърляше по едно око към кучето, докато говореше с полицаите, и гладеше голото си теме със силната си ръка. Не беше съвсем плешив — къдрава кестенява коса обточваше черепа му, а очите му бяха необикновено тъмни. Мъж, среден на ръст, но с мускулесто тяло и наченки на паласки, видимо към трийсет и девет-четирийсетгодишен. Като млад вероятно е бил по-тъмно копие на Скаре. Имаше хубави черти на лицето и добър загар, като че ли от южен плаж.
— Не искате ли да си купите кученце? — умолително ги погледна той.
— Аз имам леонбергер — осведоми го Сейер — и се съмнявам да ми прости, ако домъкна у дома ново кутре. Много е разглезен.
Юнас кимна към дивана. Издърпа напред ниската масичка, та двамата мъже да се промъкнат.
— Снощи срещнах Фрицнер до гаража, върнах се от панаир в Осло. Той ми каза. Още не съм в състояние да го асимилирам. Не биваше да я пускам от колата, можеше да я задържа. — Той разтърка очи и пак хвърли поглед към кучето. — Ани идваше често у дома. Гледаше децата. Познавам и Сьолви. Ако се беше случило на нея — тихо рече той, — нямаше да се изненадам. Сьолви е от онези жени, които лесно биха се съгласили да се качат в колата на непознат. В ума й са само момчета. Но Ани… — Той ги погледна. — Ани беше по-равнодушна към такива неща и внимаваше много. А май си имаше и приятел.
— Да, така е. Познавате ли го?
— Не, не, никак. Виждал съм го само от разстояние по улицата. Двамата бяха доста срамежливи, дори не се държаха за ръце. — Мисълта го накара да се усмихне тъжно.
— Накъде отивахте, когато качихте Ани?
— На работа. Помислих, че Хера ще ражда, но мина много време, без да се появят никакви признаци.
— Кога отваряте магазина?
— В единайсет.
— Доста късно.
— Да, но сутрин хората си купуват мляко и хляб. Сещат се за персийски килими чак след като задоволят по-първичните си нужди.
Той се усмихна иронично на собствения си коментар.
— Имам галерия за килими — обясни той. — Намира се в центъра, на улица „Капелен“.
Сейер кимна.
— Ани е отивала при Анете Хорген да си пишат заедно домашното. Спомена ли ви нещо по въпроса?
— Домашно ли? — удиви се Юнас. — Не, не ми каза нищо.
— Но е носила раница на гърба си?
— Да. Сигурно й е служила за прикритие, знам ли. Разбрах само, че отивала до магазина на Хорген.
— Разкажете ни какво видяхте.
Юнас кимна.
— Ани тичаше по стръмния наклон до колелото, аз я подминах и спрях на спирката. Попитах я иска ли да се качи. Беше тръгнала към Хорген, а дотам е доста път. Не че Ани беше мързелива, напротив, беше доста жизнена. Постоянно тичаше. Сигурно е била в превъзходна форма, но все пак се качи при мен и ме помоли да я оставя до магазина. Помислих си, че сигурно ще пазарува или има среща. Оставих я там и продължих. Забелязах обаче мотоциклета, паркиран до магазина. Последно видях как тя се насочи натам. Тоест, не знам дали мотоциклетистът е чакал точно нея, не го познах. Само видях как тя тръгна натам с решителни стъпки и не се обърна назад.
— Опишете мотоциклета.
Юнас разпери безпомощно ръце:
— Очаквах да ми зададете този въпрос, но не разбирам от мотоциклети. Браншът, в който работя, е, меко казано, различен. Видях само хром и стомана.
— А на цвят?
— Мотоциклетите не са ли черни?
— Не е задължително.
— Със сигурност не беше яркочервен, иначе щях да го запомня.
— Голям и мощен ли беше, или малък? — поинтересува се Скаре.