— Стори ми се голям.
— А водачът?
— Не се виждаше как изглежда. Носеше каска, а на нея имаше нещо червено. Не ми приличаше на зрял мъж, а по-скоро на младеж.
Сейер кимна и се наведе напред.
— Възможно ли е да сте видели приятеля на Ани? Той има мотоциклет.
Юнас се намръщи и зае отбранителна поза.
— Виждал съм го само от разстояние. Мотоциклетистът до магазина се намираше далеч от мен и носеше каска. Не мога да кажа дали е бил той. Дори не желая да го намекна.
— Не ви карам да кажете, че е бил той — присви очи Сейер. — Питам ви само дали според вас е възможно да е бил той. По думите ви мотоциклетистът е бил млад. А беше ли слаб?
— Не е лесно да се определи, когато човекът е облечен в кожен екип — отвърна безпомощно Юнас.
— Но защо решихте, че е млад?
— Ами не знам — объркано отвърна той. — Какво да ви кажа? Нали Ани е млада, логично е и той да е млад. Сигурно и позата на тялото му ме е навела на тази мисъл. — Изглеждаше несигурен. — Откъде да знам, че това ще се окаже важно.
Отново се изправи и коленичи до кучето.
— Опитайте се да ми влезете в положението — смутено помоли той. — В такова малко село слуховете се разпространяват главоломно. А и не ми се вярва приятелят на Ани да стори нещо подобно. Та той е само момче, а и нали дружаха отдавна.
— Оставете на нас да преценим кой е виновникът — отсече Сейер. — Този мотоциклет е важен, забелязал го е и друг очевидец. Ако приятелят на Ани е невинен, няма да получи присъда.
— Дали? — колебливо попита Юнас. — И все пак е достатъчно неприятно да бъдеш заподозрян. Ако ви кажа, че мотоциклетистът ми е заприличал на приятеля й, ще превърнете живота му в ад. А истината е тази: нямам представа кой е бил — поклати отривисто глава той. — Видях само човек с каска, в екип. Може да е бил всеки, например седемнайсетгодишният ми син. Нямаше да го позная в тази екипировка. Разбирате ли ме?
— Ясно — лаконично отвърна Сейер. — Най-сетне отговорихте на въпроса ми. Би могло да е и той. А що се отнася до превръщането на живота му в ад, той вече се е озовал там.
Юнас преглътна шумно.
— За какво разговаряхте с Ани в колата?
— Тя почти не обели дума. Запълних времето с приказки за Хера и кученцата й.
— Да ви се стори изплашена или нервна?
— Ни най-малко. Беше в обичайното си настроение.
Сейер се огледа и забеляза колко оскъдна е мебелировката в стаята. Сякаш Юнас не беше приключил с обзавеждането. Вътре обаче имаше изобилие от големи, скъпи ориенталски килими. На едната стена висяха две снимки на русо момче на около две години и на тийнейджър.
— Това синовете ви ли са? — полюбопитства Сейер.
— Да, но снимките са правени отдавна.
Той отново погали кучето по черните, меки като коприна уши и по влажната муцуна.
— В момента живея сам — продължи той. — Най-после се сдобих с апартамента в града, на улица „Оскар“. Този ми е твърде голям. Напоследък не съм засичал Ани. Тя се смущава от мен, когато жена ми не е вкъщи, а и синовете ми вече нямат нужда от бавачка.
— Занимавате се с ориенталски килими?
— Търгувам предимно с Турция и Пакистан. Понякога и с Иран, но те имат навика да надуват цените. Няколко пъти в годината ходя там за по няколко седмици. Не бързам да си тръгна. Започвам да ги опознавам — доволно отбеляза той. — Завързвам ценни контакти. Това всъщност е най-важното — да спечелиш доверието им. Отзивите им за Запада са противоречиви.
Скаре се провря край масата и се приближи до външната стена на къщата, почти изцяло покрита с голям килим от тавана до пода.
— Този е от турския град Измир — поясни Юнас. — Един от най-хубавите в колекцията ми. Всъщност не мога да си позволя да го задържа. При изработката му са направени цели два милиона и петстотин хиляди възела. Направо невероятно, нали?
Скаре огледа килима.
— Вярно ли е, че ги изработват деца? — попита той.
— Да, но не и моите. Това би развалило имиджа на фирмата ми. Сигурно ще ви прозвучи грозно, но в действителност децата правят най-хубавите килими. Пръстите на възрастните са твърде дебели.
Загледаха се в килима: геометричните фигури съдържаха в себе си други, по-малки, обагрени в безброй различни нюанси.
— Вярно ли е, че завързват децата за тъкачните станове? — мнително попита Сейер.