Юнас поклати обезсърчено глава.
— От вашите уста звучи много жестоко. Който успее да усвои професията на тъкач, е сред малцината щастливци. Сръчният тъкач има храна, дрехи и спи на топло. Има живот. Ако ги завързват за стана, то това става само по настояване на родителите. Често невръстните тъкачи издържат цяло пет-шестчленно семейство. В противен случай майките и дъщерите са принудени да проституират, а бащите и синовете — да крадат или да просят.
— Така само се отлага неизбежното — намеси се Сейер. — Когато пораснат и пръстите им се удебелят, тъкачите често са ослепели или с нарушено зрение заради взирането пред стана. Вече са негодни да работят друго и така или иначе пак стигат до просешка тояга.
— Гледате прекалено много телевизия — усмихна се Юнас. — По-добре отидете в тези страни и вижте на място. Тъкачите са доволни и се радват на всеобщо уважение. Така стоят нещата. Но не бива да осъждаме богаташите за морала им, защото са изключително чувствителни на тази тема. Затова се въздържам да търгувам с детски труд. Ако ви се прииска да си купите килим, заповядайте на улица „Капелен“ — ентусиазирано го покани той. — Ще се погрижа да получите най-доброто.
— Едва ли са ми по джоба.
— Защо е толкова пъстър? — поинтересува се Скаре.
Юнас се усмихна леко пренебрежително на пълното невежество на полицая, но същевременно се въодушеви, разгорещи се, сякаш възможността да говори за голямата си страст му подейства като прилив на въздух за изгасваща жар.
— Това е номадски килим.
За Скаре това не означаваше нищо.
— Номадите се местят непрекъснато, нали? Отнема им някъде към година да изработят толкова голям килим. Оцветяват вълната с растения, които събират през различни сезони, на различни места, при менящи се условия за всяко едно растение. Синият цвят тук — той посочи към килима — е от индиго, а червеният — от брош. Във вътрешността на шестоъгълника обаче има друг нюанс на червеното, той е от стрити кошенили. Оранжевото е от къна, а жълтото — от шафранов минзухар.
Поглади килима с ръка.
— Този килим е турски, с измирски възли. На всеки квадратен сантиметър има около сто възела.
— А шарките? Кой ги прави?
— Гледат от шарки, правени преди стотици години, а много от тях дори не са скицирани. Старите тъкачи обикалят из работилницата и им казват как да тъкат.
„Старите ослепели тъкачи“, помисли си Сейер.
— На нас, западняците, ни е било нужно много време да открием този занаят — продължи Юнас. — По принцип предпочитаме фигурални шарки, които ни разказват някаква история. Затова по нашите географски ширини впечатление са направили първо килимите с изображения на лов или градини. Там има цветя и животни. Лично аз ги предпочитам. Първо най-външният бордюр обгражда всичко, после погледът се насочва все по-навътре и по-навътре, докато накрая стига до съкровището. Както тук, да речем — посочи той. — В центъра има медальон. Прощавайте — сепна се той. — Аз дрънкам за мои си работи.
Вече изглеждаше вял.
— Този — подзе Скаре — имаше ли подбрадник?
— И такива ли има? — учуди се Юнас.
— Да. Обикновените каски само покриват черепа.
— Не забелязах.
— А екипът му? Черен ли беше на цвят?
— Тъмен. Не съм го оглеждал. Най-нормалното нещо е хубаво момиче да пресече улицата и да се насочи към младеж с мотоциклет, нали?
Благодариха му за съдействието и спряха за миг на вратата.
— Ще се наложи да се върнем при вас, дано проявите разбиране.
— Няма проблем. Ако кученцата се родят тази нощ, ще поостана вкъщи няколко дни.
— Няма ли да пострада бизнесът?
— Клиентите ми се обаждат, когато искат да купят нещо.
Внезапно Хера въздъхна и изскимтя от болка върху оригиналния ориенталски килим. Скаре дълго се обръща към нея и последва неохотно шефа си.
— Може би ще ги видим, ако дойдем пак — изрази надежда той. — Кученцата, де.
— Сигурно — отвърна Юнас.
— Само това не — усмихна се Сейер, докато в мислите му изплува Колберг.
— Сещаш ли се за каската на Халвур? Беше закачена в стаята му — попита Сейер в колата. — Черна каска с ремък за брадичката. Май е време да се прибираме. Трябва да изведа кучето.
— Защо, Конрад? Не си ли толкова вманиачен в работата си като Юнас?
— Разбира се, че съм — погледна го Сейер. — Не си ли личи? — Закопча си колана и запали колата. — Дразня се, когато хората си затварят умишлено устата заради криворазбрана солидарност с човек, когото дори не познават, само защото са дълбоко убедени, че той е почтен.