Сети се за Халвур и почувства лека печал.
— Убиецът става такъв едва в деня на първото си престъпление. Преди това е като всички останали. А след като хората научат, че той наистина е убил живо същество, човекът изведнъж става убиец до края на живота си и вече очакват от него да изтребва всичко живо наоколо като своеобразна машина за убийства. Не пускат децата си да излизат и ги гложди постоянна тревога.
Скаре го погледна изпитателно.
— Значи Халвур е на мушката?
— Разбира се. Та той е приятелят й. Но се питам защо Юнас толкова ревностно защитава момче, което е виждал само от разстояние.
Рагнхил Албюм се наведе над листа и започна да рисува. Скицникът беше нов и тя отгърна първия му лист почти с благоговение. Някак си не си струваше да отнеме цялата тебеширенобяла девственост на скицника заради задачата да нарисува кола в облак прах. Кутията с моливи съдържаше шест цвята. Сейер купи един комплект за Рагнхил и един за Раймон. Днес Рагнхил имаше две опашки, стърчащи право нагоре като антени.
— Много хубава прическа имаш — похвали я Сейер.
— С таз — майка й хвана едната опашка — лови телевизионни сигнали от Нарвик в Северна Норвегия, а с другата чува баба си от Шпицберген.
Сейер се засмя в шепата си.
— Според нея се видял само облак прах — угрижено сподели госпожа Албюм.
— Все пак спомена кола — напомни й Сейер. — Струва си да опитаме.
Той сложи ръка върху рамото на детето.
— Затвори очи — посъветва я той — и се помъчи да си я представиш. После я нарисувай, както си я видяла. Недей да рисуваш някаква кола, а точно онази, която си видяла с Раймон.
— Добре, де — нетърпеливо отвърна малката.
Сейер деликатно избута госпожа Албюм във всекидневната и й направи знак да оставят Рагнхил сама в кухнята. Госпожа Албюм застана до прозореца и се загледа в далечната синева. Денят беше мъглив, а пейзажът напомняше картина от епохата на норвежкия национален романтизъм.
— Няколко пъти съм оставяла Рагнхил на Ани — тихо сподели тя. — Ани гледаше децата безупречно. Беше преди няколко години. Взе Рагнхил и заедно слязоха до града. Останаха там цял ден, карали влакче на площада, качвали се по ескалаторите и с асансьора в Търговския център, изобщо любимите занимания на Рагнхил. Ани имаше природна дарба да общува с малчугани. Беше различна, грижовна.
Сейер чу как детето в съседната стая рови из кутията с цветни моливи.
— Познавате ли сестрата на Ани, Сьолви?
— Да, по физиономия. Но тя е само полусестра на Ани.
— Така ли?
— Не знаехте ли?
— Не — призна той.
— Това не е тайна за никого в селото — простичко обясни тя. — Двете са доста различни. По едно време имаха доста неприятности с бащата на Сьолви. Отнеха му правото да вижда детето си, едва ли някога ще го преживее.
— Защо?
— Обичайните провинения: злоупотреба с алкохол и упражняване на насилие. Това обаче е версията на майката, а Ада Холан е много серт жена и не знам дали да й вярвам.
— Мм — кимна Сейер. — Сьолви обаче вече е пълнолетна, нали? И може сама да взема решения?
— Май е твърде късно. Вече не поддържат никаква връзка. Не спирам да мисля за Ада — додаде тя. — Моята дъщеря се върна, но не и нейната.
— Готово! — извика Рагнхил от кухнята.
Отидоха да видят рисунката й. Рагнхил седеше с наклонена на една страна глава и не изглеждаше особено доволна. По-голямата част от листа беше запълнена със сив облак прах. От него се подаваше муцуната на кола. Виждаха се фаровете и предната броня. Капакът на мотора беше дълъг като на голяма американска кола, а бронята — оцветена в черно. Колата сякаш се усмихваше широко, без да й се виждат зъбите, фаровете бяха поставени под наклон и приличаха на очи на китаец.
— Много шум ли вдигаше колата, когато мина покрай вас? — попита Сейер.
Той се наведе над масата и усети сладкия аромат на дъвката в устата на Рагнхил.
— Много.
Загледа се в рисунката й.
— Ще направиш ли още една рисунка заради мен? Можеш ли да нарисуваш само фаровете на колата?
— Нали ги виждаш на тази! — посочи рисунката си тя. — Стояха накриво.