— Оставил го там, след като изпратил Рагнхил до дома й. Вярвам му. Завил мъртвото момиче хубаво, защото била гола. Обадих се на госпожа Албюм. Рагнхил е сигурна, че якето не е било там, когато са отишли до езерото. Така или иначе, якето е негово. Ще се наложи да го държим под око. Обясних му, че за съжаление няма да си го получи обратно много бързо. Той направо се стъписа. Обещах да му дам едно от моите якета. Старо е и само виси на закачалката, изобщо не го обличам. Ти намери ли нещо интересно? — приключи с въпрос разказа си Сейер.
— Проверих всички съседи на Ани — докладва Скаре и разкъса опаковката на сладоледа. — Повечето са почтени хора, но се натъкнах на много глоби за превишена скорост в района.
Сейер облиза парченце ягода от горната си устна.
— От двайсет и едно домакинства осем имат една или повече глоби за превишена скорост. Това надминава всички статистики.
— Пътуват много до работните си места в града или близките райони — обясни Сейер. — В Люнебю няма работа.
— Да, де, но въпреки това те представляват банда вандали по улиците. Намерих обаче и друго. Погледни това — Скаре разлисти разпечатките и посочи.
— Кнют Йенсвол, улица „Гнайс“ 8, треньорът по хандбал на Ани. Лежал е за изнасилване осем месеца в затвора „Юлершму“.
Сейер се наведе да разгледа книжата.
— Сигурно е успял да го скрие. Внимавай какво говориш пред познатите му.
Скаре кимна и облиза сладоледа си.
— Дали да не извикаме целия отбор по хандбал? Може да се е пробвал при някое момиче. Как мина при теб? Успя ли да уточниш подробностите около подозрителната кола?
Сейер изстена и извади рисунките от вътрешния си джоб.
— Според Рагнхил кутията със ските била лодка. А рисунката на Раймон е много забавна — тихо сподели той. — Но по-интересно е друго. Снощи в двора му го е посетил мистериозен турист и очевидно е успял да убеди Раймон, че колата е била червена.
Сейер сложи рисунката върху масата.
Скаре се ококори.
— Какво? А той каза ли…
— Нещо средно — лаконично отвърна Сейер. — Носел шапка с козирка. Не посмях да притисна Раймон за по-подробни описания, защото започва да се побърква.
— На това му казвам хитрост.
— А аз — дързост, защото не забравяй, говорим за човек, който познава Раймон, знае, че двамата с Рагнхил са го видели, и иска да се увери какво точно са забелязали. Следователно е нужно да се съсредоточим върху колата. Мътните го взели, сигурно живее съвсем наблизо.
— Но да се появи в двора на Раймон — това е безразсъдно смела постъпка. Дали някой друг го е видял?
— Разпитах съседите. Няма очевидци. Ако е дошъл по пътя над Възвишението, къщата на Локе е първата, а от съседния двор няма добър изглед към нея.
— А старецът?
— Дочул само шепот и нито за миг не се изкушил да повдигне завесата.
Мълчаливо продължиха да си ядат сладоледа.
— Дали да не отпишем Халвур и мотоциклета му?
— В никакъв случай.
— Кога ще го доведем?
— Довечера.
— Защо искаш да изчакаш дотогава?
— Вечер тук е по-тихо. А, разговарях с майката на Рагнхил, докато момиченцето драскаше кристалночисти доказателства върху скицника. Сьолви не е биологична дъщеря на Холан. Истинският й баща няма право да я вижда, вероятно заради злоупотреба с алкохол и упражняване на домашно насилие.
— Сьолви нали е на двайсет и една?
— Сега — да, но определено са преживели няколко години на болезнени конфликти.
— Накъде биеш?
— Бащата на Сьолви е преживял своеобразна загуба на детето си. Нека сега бившата му съпруга, с която са в обтегнати отношения, да разбере какво значи това. Може би иска да й отмъсти. Просто ми хрумна.
Скаре подсвирна.
— Знаем ли името му?
— Това е твоя задача, след като си изядеш сладоледа. Ела в кабинета ми. Тръгваме веднага щом го намериш.
Сейер излезе от стаята. Скаре набра номера на Холан и докато чакаше със слушалка в ръка, си ближеше сладоледа.
— Не ми се говори за Аксел — дърпаше се госпожа Холан. — Той ни съсипваше. След толкова много години успяхме да се отървем от него. Ако не бях се оплакала в съда, щеше да провали живота на Сьолви.
— Моля ви само за името и адреса му. Това е рутинна процедура, госпожо Холан, проверяваме хиляди подобни неща.
— Той не е имал вземане-даване с Ани. И слава богу!