— Името, госпожо Холан.
— Аксел Бьорк — най-сетне се предаде тя.
— Разполагате ли с друга информация за него?
— Да, знам ЕГН-то и адреса му. Освен ако не се е преместил. От моите уста в божиите уши! Живее твърде близо, само на час път с кола.
Тя говореше много разгорещено.
Скаре записа сведенията, кимна и благодари. Включи компютъра и потърси мъж на име Бьорк, Аксел, докато разсъждаваше колко слаба вече е защитата на личните данни. Превърна се в прозрачна покривка, под която не можеш да се скриеш. Откри мъжа безпроблемно и зачете информацията.
— Хиляди дяволи! — възкликна той, поглеждайки гузно към тавана.
После кликна върху иконата за принтиране и се облегна назад. Вдигна листа, прочете го още веднъж и тръгна по коридора към кабинета на Сейер. Старши инспекторът стоеше пред огледалото със запретнат ръкав. Чешеше си лакътя с недоволна физиономия.
— Изгубих си мехлема — оплака се той.
— Намерих го. Има досие, разбира се.
Скаре седна и остави листа върху бюрото на Сейер.
— Аха, да видим. Бьорк, Аксел, роден четирийсет и осма…
— Полицай е — промълви Скаре.
Сейер не реагира на забележката. Изчете сведенията и бавно кимна.
— Бивш. Да не би да искаш да си останеш вкъщи?
— Не, разбира се, но случаят е особен.
— Не сме по-добри от останалите, нали, Скаре? Ще изслушаме неговата версия. Бъди сигурен, че ще се различава от тази на госпожа Холан. Ще се наложи да се поразходим до Осло. Явно работи на смени и има шанс да го заварим вкъщи.
— Улица „Согн“ 4, квартал Адамстюен, големия червен блок до спирката на трамвая.
— Ориентираш ли се? — удиви се Сейер.
— Две години карах такси в този район.
— Има ли нещо, което да не си правил?
— Не съм скачал с парашут — потръпна Скаре.
Скаре демонстрира шофьорските си умения, придобити от кариерата на таксиджия, като закара Сейер по най-краткия маршрут. Спря колата на забранено за паркиране място пред един фризьорски салон и намериха името Бьорк на третия етаж. Позвъниха и зачакаха. Никой не отговори. От вратата в дъното излезе жена с кофа и дълга метла.
— В магазина е — осведоми ги тя. — Или поне излезе с пазарска чанта. По принцип ходи в бакалията на ъгъла.
Благодариха й и излязоха от сградата. Качиха се в колата и зачакаха. Заради жълтите и розовите плакати по прозорците на бакалията не се виждаше кой е вътре. Влизаха и излизаха предимно жени. Чак след като Скаре изпуши цигара на отворен прозореца с висяща навън ръка, пред магазина се появи мъж в дебела карирана риза и маратонки. Двамата полицаи чуха как бутилките дрънчаха в чантата му. Мъжът, фактически висок и едър, изглеждаше по-дребен, защото ходеше с наведена глава и поглед, забит в тротоара. Не забеляза колата.
— Прилича досущ на бивш наш колега. Изчакай го да завие зад ъгъла и отиди да видиш дали ще влезе в блока.
Скаре изчака, отвори вратата и се шмугна зад ъгъла. След две-три минути двамата отново влязоха в сградата.
Лицето на Бьорк зад полуотворената врата представляваше кълбо от мускули, нерви и импулси, от които тъмното му лице сменяше изражението си за секунди. Посрещна ги с открито, неутрално изражение, лишено от очаквания. После по лицето му се изписа любопитство. Забеляза униформата на Скаре, разрови паметта си, за да намери обяснение за появата на полицаи пред вратата му. Досети се за статията във вестника за трупа до езерото, отгатна връзката му със своята съдба и съобрази каква мисъл е минала през ума на полицаите. Последното изражение, което се задържа за по-дълго, представляваше горчива усмивка.
— Е — рече той и отвори широко вратата, — ако не се бяхте появили, модерните методи за разследване щяха да ми паднат в очите. Заповядайте, влезте. Да не би да сте майсторът и неговият чирак?
Пренебрегнаха забележката и го последваха в малкия коридор. Лъхна ги несъмненият мирис на алкохол.
Апартаментът на Бьорк представляваше китно кътче с просторна всекидневна, ниша за спане и малка кухня с изглед към улицата. Мебелите не си подхождаха. Сякаш бяха събрани от различни стаи. На стената, над старо писалище, висеше снимка на момиченце на около осем години. Косата й беше по-тъмна на снимката, но чертите й не се бяха променили за толкова години. Момиченцето беше Сьолви. В единия ъгъл на рамката бе мушната червена панделка.