Внезапно забелязаха спотаилата се в ъгъла на стаята овчарка, която ги гледаше бдително. Кучето не помръдна и не издаде нито звук при влизането им.
— Какво си направил с това куче, което аз очевидно не съм успял да направя с моето? — попита Сейер. — Моето се нахвърля върху хората още щом прекрачат прага ми и вдига такъв шум, че го чуват чак на първия етаж. За сведение — аз живея на тринайсетия — поясни той.
— Значи си се привързал много силно към животното. Не бива да се държиш с кучето си, все едно то е целият ти живот. А може би е точно така?
По лицето му заигра иронична усмивка. Разучаваше Сейер с присвити очи, без да очаква разговорът им да протече приятелски. Косата му беше късо подстригана, но мръсна и мазна, а брадата — гъста. Тъмна сянка покриваше долната част от лицето му.
— Е — подзе той след кратко мълчание, — искате да знаете дали познавах Ани, нали? — изплю той въпроса си като рибя кост. — Идвала е няколко пъти в апартамента заедно със Сьолви. Нямам причина да го премълчавам. Ада обаче разбра и сложи край на посещенията им. На Сьолви й се идваше при мен. Не знам какво й е втълпила Ада, но според мен й е промила мозъка. Сьолви вече не проявява никакъв интерес към мен. За нея Холан пое ролята на баща — почеса се по бузата и, понеже полицаите мълчаха, реши да продължи: — Сигурно си мислите, че съм отнел живота на Ани, за да си отмъстя? Опазил ме бог, не съм го направил. Нямам нищо против Еди Холан, а не бих пожелал и на най-върлия си враг да изгуби детето си. Защото мен ме сполетя точно това. Днес съм бездетен. Вече нямам сили да се боря. Признавам обаче, че мисълта не ми е съвсем чужда: сега и Ада, тази превзета дъртофелница, знае какво е чувството да изгубиш детето си. Наистина изпитва болката, каквато изпитах и аз. Възможностите ми в бъдеще да се видя със Сьолви клонят към нула. Ада ще трепери над нея като орлица. Никога не бих рискувал да попадна в такава ситуация.
Сейер го слушаше мълчаливо. Гласът на Бьорк беше пропит от горчивина.
— Къде съм бил в посочения час? Намериха я в понеделник, нали? Към обяд, ако съм разбрал правилно от вестниците. Отговорът е: тук, в апартамента. Нямам алиби. Вероятно съм бил пиян. Винаги съм фиркан, когато не съм на работа. Дали съм склонен към насилие? Ни най-малко. Наистина ударих Ада, но тя ме предизвика да й посегна. Това беше целта й. Знаеше, че успее ли да ме накара да изляза от кожата си, ще има доказателства в съда. Ударих я веднъж с юмрук. Поддадох се на импулса. Тогава за пръв и единствен път в живота си посегнах на човек. Имах много лош късмет, защото й счупих челюстта и й избих няколко зъба, докато Сьолви седеше на пода и наблюдаваше случващото се. Ада режисира цялата работа. Разпръсна играчките на Сьолви по пода, за да ни види детето, и напълни хладилника с бира. После започна да ми крещи. Много я бива за такива неща. Не се отказа, преди да ме извади от равновесие. Влязох право в капана.
Под горчивината прозираше и своеобразно облекчение, вероятно защото най-сетне си бе намерил слушатели.
— На колко години беше Сьолви, когато се разведохте?
— На пет. Тогава Ада вече имаше връзка с Холан и искаше да вземе детето със себе си.
— Било е отдавна. Би трябвало вече да сте загърбили миналото…
— Човек не може да загърби децата си.
— Отстраниха ли ви от служба? — прехапа устна Сейер.
— Станах доста зависим от чашката. Изгубих жена си, детето, работата, къщата, уважението на повечето си познати. Така погледнато — усмихна се горчиво той, — едва ли имам какво да губя, ако стана и убиец. Нямам нищо за губене. — Неочаквано той се усмихна с дяволито пламъче в очите. — Но в такъв случай щях да действам веднага, нямаше да чакам години наред. Честно казано, ако исках да убия някого, по-скоро бих светил маслото на Ада.
— За какво се карахте? — полюбопитства Скаре.
— За Сьолви.
Скръсти ръце и се вторачи през прозореца, сякаш спомените се заредиха един след друг по улицата.
— Сьолви открай време си е особена. Сигурно сте се запознали с нея и сте видели в какво се е превърнала. Ада винаги искаше да я покровителства. Сьолви не е никак самостоятелна, дори е малко безхарактерна. Болезнено вманиачена на тема момчета и какво впечатление ще им направи. Това е целта на Ада: Сьолви да си намери мъж възможно най-скоро и той да поеме грижата за нея. Никога през живота си не съм се сблъсквал с майка, която до такава степен да тласка дъщеря си в такава порочна посока. Опитвал съм се да й обясня, че Сьолви има нужда точно от обратното, от самоувереност. Исках да я заведа на риболов, да я науча да цепи дърва, да рита топка, да спи в палатка. Тя трябва да се поизмори от физически занимания и да не се паникьосва само защото прическата й се развалила. Сега се разхожда из фризьорския салон и цял ден се гледа в огледалото. Ада ме нарече комплексар, искал съм да имам син и не съм приел, че ми се е родила дъщеря. Карахме се непрекъснато — въздъхна той. — През целия ни съвместен живот. После продължихме в същия дух.