— От какво се издържате сега?
Бьорк се вторачи мрачно в Сейер.
— Сигурно вече знаете. Работя в частна охранителна фирма. Обикалям нощем с куче и джобен фенер. Работата си я бива. Няма много предизвикателства, но аз вече си взех порцията приключения.
— Кога идваха момичетата последно при вас?
Той си потърка челото, сякаш искаше да измъкне датата на посещението им от водовъртежа на мислите си.
— Миналата есен. С тях дойде и приятелят на Ани.
— И не сте ги виждали след това?
— Не.
— Ходили ли сте до дома им, за да видите Сьолви?
— Няколко пъти. Ада веднага се обаждаше в полицията с оплакването, че се натрапвам и ги заплашвам. Подобни изказвания ми създават проблеми в работата и съм принуден да се предам.
— А господин Холан?
— Той е свестен. Всъщност според мен той се измъчва от нашите влошени отношения, но е мъж под чехъл. Ада му е стъпила на врата и той прави каквото му заповяда, затова не се карат. Нали сте разговаряли с тях, картинката ви е ясна.
Внезапно се надигна и с целия си внушителен ръст застана до прозореца с гръб към полицаите.
— Не знам какво се е случило с Ани — промълви той. — Но щеше да ми се струва по-логично, ако беше сполетяло Сьолви. Тя е невъобразимо наивна.
Сейер го погледна любопитно и се запита защо всички повтарят едно и също: ако беше сполетяло Сьолви. Като че ли ставаше дума за огромно недоразумение, като че ли Ани бе убита по погрешка.
— Притежавате ли мотоциклет, Бьорк?
— Не, защо? — учуди се той. — Карах като по-млад. После го оставих в гаража на мой познат, а накрая го продадох. „Хонда“ 75. Остана ми само каската.
— Може ли да я видим?
— В коридора е.
Скаре надникна през вратата и видя каска със затъмнен визьор, но без подбрадник.
— Какъв е личният ви автомобил?
— Карам само пежото на охранителната фирма — отвърна той и внезапно смени темата: — Натрупах много опит. Разучих отблизо феноменалната връзка майка-дете. Това е своеобразен свещен пакт, който никой не е способен да разруши. По-лесно ще разделя сиамски близнаци с голи ръце, отколкото да откъсна Сьолви от Ада.
Сравнението накара Сейер да примига.
— Ще бъда откровен с вас — продължи Бьорк. — Мразя Ада и нямам желание да го крия. Най-голямото нещастие за нея би било Сьолви да порасне, да осъзнае какво се е случило и все някога да се осмели да се противопостави на майка си, та аз да получа възможността да общувам с дъщеря си, както исках от самото начало, защото двамата с нея имаме право на нормални взаимоотношения. Това би сразило Ада.
Изведнъж той им се видя изтощен. От улицата долетя тракането и звънът на трамвая. Сейер отново се загледа в снимката на Сьолви. Опита се да си представи как ли щеше да протече животът му, ако Елисе го бе намразила, бе взела Ингри със себе си и отгоре на всичко му бе издействала съдебна забрана да я вижда. Зави му се свят, защото притежаваше развито въображение.
— С други думи, Ани Холан е била момичето, което сте искали да бъде Сьолви — заключи Сейер.
— Донякъде да. Тя е самостоятелна и силна. Беше — поправи се той внезапно и се обърна. — Това е ужасно. Надявам се да откриете кой го е извършил, заради Еди. Наистина се надявам.
— Заради Еди? Но не заради Ада?
— Не — искрено призна той. — Не заради нея.
— Доста сладкодумен мъж, а?
Сейер запали колата.
— Вярваш ли му? — попита Скаре и му даде знак да завие след бакалията.
— Не знам, но зад маската на яростта се крие силно отчаяние, което ми се стори неподправено. На този свят сигурно има зли, пресметливи жени. А жените имат един вид изконно право над децата. Ужасно е да те сполети подобно нещо, защото не можеш да пребориш подобни нагласи. Но вероятно така трябва да бъде — замисли се той и се взря в релсите на трамвая. — Възможно е това да представлява биологичен феномен с цел да се осигури безопасността на децата. Ненакърнима връзка с майката.