Холан кимна в знак на благодарност. Чувстваше се добре в компанията на любезния мъж, на вид негов връстник, слаб, с прогресивен косопад. Тръгнаха по алеите; чакълът хрущеше тихо под краката им, а ласката на лекия ветрец по темето на Холан му подейства успокоително.
— Процедурата по принцип е много проста — подзе управителят. — Но първо искам да те уверя, за да няма неясноти: в пещта се поставя целият ковчег с мъртвеца. Разполагаме със собствени ковчези за кремация. Изработени са само от дърво — включително дръжките, всичко. Да не си помислиш, че вадим мъртвеца и го пъхаме в пещта без ковчег. Вероятно изобщо не си го допускал, нали гледаме толкова много американски филми — усмихна се той.
Холан кимна и пак стисна ръце в юмруци.
— Пещта е доста голяма. Тук разполагаме с две. Задействат се с електричество, а с помощта на газ се получава силен пламък. Температурата достига няколко хиляди градуса.
Усмихна се на въздуха, сякаш искаше да улови леките слънчеви лъчи.
— Всичките вещи на мъртвеца се озовават в ковчега, включително предмети и бижута, които не изгарят, но тях после ги слагаме в урната. Говоря за пейсмейкъри, изкуствени нокти и кожа. Колкото до благородните метали, сигурно са те застигали слухове, че се озовават на други места. Не мисли за това — категорично го посъветва той. — Недей.
Приближиха се до вратата на крематориума.
— Костите и зъбите се смилат до ситен, подобен на пясък сивобял прах.
Еди веднага се сети за пръстите й, за тънките й фини пръсти с малкия сребърен пръстен. Ужасен, той сви ръце в джобовете си.
— През цялото време следим как протича процесът. Вратите на пещта са от стъкло. След около два часа всичко се измита от пещта и представлява купчинка ситна пепел, по-малка, отколкото си представят повечето хора.
Следим как протича процесът? През стъклената врата? Наистина ли ще гледат как Ани гори?
— Искаш ли да ти покажа пещите?
— Не, не!
Долепи ръце до тялото си, отчаяно опитвайки се да не ги мърда.
— Тази пепел е много чиста, почти най-чистото нещо на света. Напомня на ситен пясък. В стари времена хората са използвали пепелта за медицински цели — например при екземи и са наблюдавали подобрение. Някои дори я ядяли. Тя съдържа соли и минерали. Но ние я изсипваме в урна. Ще ти покажа как изглежда, за да имаш представа. Можеш сам да избереш урната — има най-различни модели. Ние предпочитаме да работим със стандартни урни, а и повечето хора се спират точно на такива. Стандартната урна се затваря, запечатва и после се полага в гроба през тясна шахта. Церемонията се нарича спускане на урната.
Задържа вратата пред Холан, за да го пропусне да влезе пръв в полутъмната сграда.
— Това е чисто и просто ускоряване на процеса. Протича някак си по-чисто. Всички ще се превърнем в прах, но обичайното погребване е много дълготраен процес. Отнема двайсет години. Понякога трийсет или четирийсет, зависи за каква почва говорим. Тук, в района, има много пясъци и глина и става бавно.
— Харесва ми — промълви Холан. — Превръщаме се в прах.
— Да, нали? Някои искат да разпръснат праха им. За жалост в Норвегия това не е позволено. В това отношение законодателството е много строго: всички трябва да се погребват в свещена земя.
— Не е толкова лоша идея — прецени Еди и си прочисти гърлото. — Но в съзнанието се появяват странни картини, когато човек се опита да си го представи. Ако лежиш в земята, ще изгниеш. Не звучи добре. А другата възможност е да изгориш.
„Да изгние или да изгори — помисли си той. — Кое да избера за Ани?“
Спря, усещайки как коленете му се подкосиха, но продължи, окуражен от търпението на събеседника си.
— Идеята за изгарянето ми напомня за… сещаш се. За ада. А като си представя моето момиче…
Сепна се и по лицето му плъзна червенина. Другият мъж помълча известно време, потупа го по рамото и подхвана тихо:
— Решаваш какво да направиш с тленните останки на дъщеря си ли?
Холан наведе глава.
— Редно е да помислиш сериозно. Върху плещите ти тежи двойна отговорност. Никак не ти е лесно — поклати глава той. — Дай си време. Но ако искаш да я кремираш, ще се наложи да подпишеш, че тя никога не е споменавала и дума против кремацията. А ако няма осемнайсет, ти вземаш решението и без нейно разрешение.