Сейер се приведе, за да влезе през вратата. Погледна незаинтересовано към носилката, където Ани беше увита в чаршаф. Сейер беше обул задължителните калцуни — торбести, в пастелен цвят, доста смешни на вид.
— Тъкмо привърших — обясни Снурасон и кимна. — Ето я.
Този път Сейер погледна към мумията върху носилката с повишен интерес.
— Значи съм извадил късмет.
— Зависи.
Лекарят започна да си мие ръцете от лактите надолу. В продължение на няколко минути търка кожата и ноктите си с твърда четка, а накрая ги изплакна грижливо. Подсуши ги с хартия от поставката на стената, дръпна един стол и го бутна към старши инспектора.
— Не открих почти нищо.
— Недей да ме отчайваш от самото начало. Все нещо си забелязал.
Снурасон пренебрегна глада си и седна.
— Не е моя работа да преценявам колко важни са откритията ми, но по принцип все се появява нещо интересно. А тя изглежда недокосната.
— Убиецът вероятно е бил силен и бърз. Действал е напълно неочаквано. После е свалил дрехите.
— Ясно, но не е изнасилена. Не е девствена, но няма следи от сексуални издевателства, нито от друг вид посегателство. Удавена е. После е съблечена много внимателно. Всички копчета на ризата са си на мястото, няма скъсани шевове. Може да му се е искало, но да се е изплашил. Сигурно не му е достигнал кураж, способност или нещо друго.
— Или пък първоначално е искал да симулира престъпление от сексуален характер.
— С каква цел?
— За да скрие истинския си мотив. Следователно има вероятност да открием някаква следа — например, че действието не е импулсивна постъпка на ненормалник. А и тя е тръгнала с него съвсем доброволно. Значи го е познавала или той я е впечатлил с нещо. А доколкото разбирам, Ани Холан не е била от момичетата, които се впечатляват лесно.
Откопча едно копче на ризата си и се наведе напред.
— Давай, разкажи какво намери.
— Момиче на петнайсет години — заизрежда Снурасон с интонация на проповедник. — Висока метър и седемдесет и четири сантиметра, тежи шейсет и пет килограма, минимално количество мазнини, защото по-голямата част от тях е преобразувана в мускулна маса вследствие от усилени тренировки. Вероятно твърде усилени за момиче на нейната възраст. Подрастващите не бива да се товарят толкова, но сигурно не е лесно да се откажеш, след като си започнал да тренираш здраво. Значи — много мускули, повече отколкото имат момчетата на нейната възраст. Капацитетът на белите й дробове е голям, което предполага, че е изгубила съзнание след доста време.
Сейер заби очи в износения линолеум на пода — шарката беше същата като в банята му вкъщи.
— За колко време се дави човек всъщност? — тихо попита той.
— От две до десет минути в зависимост от физическото състояние на организма. Ако наистина е била в такава форма, в каквато предполагам, значи са изминали близо десет минути.
„Най-много десет минути — помисли си Сейер. — Умножено по шейсет прави шестстотин секунди. Какво може да свърши човек за десет минути? Да си вземе душ, да похапне.“
— Мма уголемени бели дробове. Реагирала е като повечето хора, първо си е поела дълбоко въздух, преди да я потопят във водата. Наричаме го respiration de surprise8. После е стиснала устни, докато е изгубила съзнание и в дробовете й постепенно е нахлуло известно количество вода. В мозъка и в костния мозък открих наличие на епифитни кремъчни водорасли. Наистина, малки количества са, но това езеро не е особено замърсено. Причината за смъртта е удавяне. По тялото й няма следи от оперативна намеса, няма аномалии, родилни белези, татуировки, не се забелязват никакви промени по кожата й. Цветът на косата й е естествен, ноктите й са къси и нелакирани, под тях нямаше никакви интересни частици, като изключим калта. Изключително хубави зъби, има само една полимерна пломба на долния кътник. В кръвта й няма следи от алкохол или други химикали. Не е боледувала от инфекции. В деня на смъртта си е яла хляб и мляко. В мозъка й не открих нищо необичайно. Не е била бременна, а и — внезапно той въздъхна и впери поглед в Сейер — никога е нямало да бъде.