— Какво? Защо?
— Има огромен тумор в левия яйчник, метастазирал към черния дроб. Злокачествен е.
Сейер се втренчи в него:
— Да не би да твърдиш, че е била тежко болна?
— Да. Да не би ти да твърдиш, че не си знаел?
— И родителите й не знаят — поклати изумено глава Сейер. — Иначе щяха да ми кажат, нали? Възможно ли е тя също да не е имала представа за състоянието си?
— Поинтересувай се кой е личният й лекар и дали заболяването й е установено. Сигурно е изпитвала болки в долната част на корема, най-малкото по време на менструация. Тренирала е усилено и тялото й е произвеждало голямо количество ендорфини, затова може и да не е усещала нищо. Въпросът е, че дните й са били преброени. Съмнявам се дали биха успели да я спасят. Ракът на черния дроб е много тежка диагноза.
Кимна към носилката, където под чаршафа ясно се очертаваха главата и стъпалата на Ани.
— Така или иначе е щяла да умре след няколко месеца.
Новата информация накара Сейер да забрави за първоначалната цел на посещението си. Помъчи се да подреди мислите си за минута.
— Дали е редно да съобщя на родителите й?
— Решението е твое. При всички случаи ще те питат какво съм открил.
— За тях това ще бъде равносилно на чувството, че губят Ани за втори път.
— Така е.
— Ще започнат да се самообвиняват защо не са се досетили.
— Най-вероятно да.
— А дрехите й?
— Просмукани са с мръсна вода, като се изключи якето, което ви изпратих. Имала е обаче и колан с месингова катарама.
— И?
— Голяма катарама с формата на полумесец с очи и уста. В лабораторията откриха отпечатъци. Два, но различни. Единият е на Ани.
— А другият? — присви очи Сейер.
— За жалост не е пълен, няма с какво да се похвалим.
— Мамка му — промърмори Сейер.
— И в буквален, и в преносен смисъл убиецът има пръст в това. Най-малкото можете да отхвърляте заподозрените по метода на изключването. Все е нещо, нали?
— А червените следи по тила й? Личи ли дали е по-сръчен с дясната ръка?
— Не, не може да се каже. Но тъй като Ани е била в добра физическа форма, едва ли е бил някой слабак. Сигурно е паднало голямо боричкане. Учудващо е, че органите и кожата й са останали непокътнати.
— След намесата ти едва ли са толкова непокътнати — изправи се с въздишка Сейер.
— Грешиш! Ако искаш, провери. Аутопсията е занаят и аз не претупвам нещата.
— Кога ще получа писмения доклад?
— Ще ти съобщя. Прати къдравото момче. А ти? Надуши ли нещо?
— Не — поклати мрачно глава Сейер. — Ншцо. Не откривам нито една причина някой да пожелае смъртта на Ани Холан.
„Ани може да се е спряла на заглавие на песен. Например изпълнението на флейта със заглавие «Песента на Ани», което толкова много й харесваше.“
Седнал пред компютъра, Халвур мислеше усилено. Вратата към всекидневната стоеше открехната, в случай че баба му го извика за нещо. Тя почти нямаше глас, а пристъпите на ревматизъм превръщаха ставането от фотьойла в непосилна за нея задача. Халвур подпря брадичка на ръцете си и се вторачи в екрана. Access denied. Password required. Всъщност беше гладен, но, както и почти всичко през последните дни, гладът остана на заден план.
В Камарата Сейер четеше дебела купчина гъсто изписани листове, захванати с кламер в единия ъгъл. Постоянно се появяваше абревиатурата ДДБ — Детския дом в Беркели. Детството на Халвур представляваше тъжна история. Майка му, с разнебитени нерви, почти непрекъснато лежала болна, стенела и постепенно й увеличавали дозата успокоителни. Не понасяла силна светлина и шум. Не позволявала на децата да вдигат врява. „Халвур е минал през ада — помисли си Сейер. — Дори в момента работи на постоянен договор и на всичкото отгоре се грижи за баба си.“
Халвур се сети за няколко песни и въведе заглавията им в черното поле. Думите Access denied продължаваха да се появяват подобно на муха, която си мислиш, че си убил, но тя за пореден път избръмчава край ухото ти. Халвур пробва разни цифрови комбинации; рождени дни, дори номера на рамката на велосипеда й. Намери го изписан върху резервния ключ, който пазеше в саксия по молба на Ани. Велосипедът беше марка „DBS Intruder“. Тя настоя да му остави единия ключ. Докато пишеше „Intruder“ на екрана, Халвур се сети, че е редно да го върне на Еди.