Халвур остърга ъгълчето на устата си с нокът. Изведнъж се сети колко въодушевена бе Ани, след като прочете „Светът на Софи“. А нали името й беше Ани Софие. Халвур въведе заглавието на книгата. Стори му се доста остроумно хрумване за парола. Явно обаче Ани не бе разсъждавала така, защото не последва нищо. Халвур продължи с опитите. Червата му куркаха, а в слепоочията му пулсираше начеващо главоболие.
Сейер и Скаре заключиха кабинета и тръгнаха по коридора. Момчетата се чувствали добре в детския дом в Беркели. Халвур се привързал към католическия свещеник, който идвал на посещения в дома. Положил успешно изпит след завършен девети клас. По-малкия брат го осиновили и Халвур останал сам. В крайна сметка решил да се пренесе при баба си. И без това бил свикнал да се грижи за някого. Без тази дейност се чувствал излишен.
— Странно как след подобен развой на живота им все пак стават хора — поклати глава Скаре.
— Не знаем какво е станало от Халвур — отрезви го Сейер. — Ще разберем съвсем скоро.
Скаре кимна смутено, докато търсеше нужния му ключ.
Халвур усети, че главоболието му се засилва. Най-сетне се свечери. Остави баба си дълго време без компания, а и очите го заболяха от взирането в трептящия екран. Продължи още малко с опитите, но общо взето нямаше идея какви са шансовете му да разгадае паролата на Ани или какво ще открие, ако я пробие. Вероятно Ани е пазила някаква тайна. Халвур се чувстваше длъжен да я разбере, а и разполагаше с много свободно време. Най-сетне стана неохотно от компютъра, за да хапне нещо. Остави екрана включен и отиде в кухнята. Баба му гледаше по телевизията предаване за американската гражданска война. Приветстваше с „ура“ войниците в сини униформи, защото й се струваха по-хубави. Онези в сивите униформи говореха на гаден диалект.
Скаре шофираше плавно и бавно. Най-после проумя негативното отношение на шефа си към високите скорости, а и пътят беше ужасен — разрушен от замръзнала почва, тесен, криволичещ. Все още беше хладно, сякаш някой бе спрял лятото на друго място, залисвайки го с приказки. Върналите се прелетни птици се криеха из храстите и явно се разкайваха за решението си. Хората все още не смееха нито да сеят, нито да садят. Земята беше гола: суха, твърда кора, където нищо не оставя следи.
Халвур си сипа корнфлейкс в купа и го поръси обилно със захар. Занесе яденето във всекидневната и сложи тъкана подложка върху масата, за да не я мърси. Лъжицата трепереше в ръката му. Кръвната му захар бе достигнала критичния минимум и той чуваше шум в ушите си.
— В КООП-а работи някакъв негър — неочаквано изтърси баба му. — Виждал ли си го?
— Сега не е КООП, а „Киви“. Да, знам го, казва се Филип.
— Говори на бергенски диалект — скептично отбеляза баба му. — Не ми харесва момче с такава външност да говори на бергенски.
— Но той си е от Берген — възрази Халвур и засърба мляко със захар от купата. — Там е роден и там е израснал. Родителите му са от Танзания.
— Ами по-нормално е да говори на родния си език.
— Родният му език е бергенски. А и нямаше да разбереш нищо, ако ти говореше на суахили.
— Да, ама се ужасявам всеки път, когато си отвори устата.
— Ще свикнеш.
Така разговаряха постоянно. По принцип постигаха съгласие. Бабата хвърляше повода си за тревога, а Халвур го улавяше с лекота и сръчност, все едно хващаше нескопосано направен самолет от хартия, който трябва да се сгъне наново.
Колата приближаваше площадката за коли. От разстояние не изглеждаше особено гостоприемна. Снимка от птичи поглед би разкрила колко изолирана е, сякаш иска да се скрие от селото, отдалечена от пътя, сгушена в гъсталаци и дървета. Прозорците бяха малки, разположени високо. Сивата ламперия беше избеляла. Дворът беше обрасъл с плевели.
През прозореца Халвур забеляза слаба светлина. От шума на двигателя се стресна и разля мляко по брадичката си. Предните фарове разредиха полумрака в стаята. След малко вече стояха на вратата и го гледаха.
— Трябва да поговорим — дружелюбно подзе Сейер. — Налага се да дойдеш с нас, но първо си довърши вечерята.
На Халвур вече не му се ядеше. Изобщо не си правеше илюзии, че ще се измъкне толкова лесно. Спокойно отиде в кухнята да изплакне купата, отби се в стаята си и изключи екрана. Прошепна нещо на баба си и ги последва. Седна отзад в колата. Това никак не му хареса. Събуди неприятни спомени.