— Опитвам се да си създам представа за Ани — подхвана Сейер. — Що за човек е била и как е живяла. Искам да ми разкажеш какво момиче беше. Какво правеше, за какво говореше, когато бяхте заедно; какво ти е минавало през ума като възможна причина за нейното отдръпване от околните и за случилото се на Змеевото езеро. Искам да знам всичко, Халвур.
— Нямам представа.
— Все нещо ти е хрумвало.
— Много неща, но стигам все до задънена улица.
Мълчание. Халвур оглеждаше подложката за писане на Сейер: представляваше карта на света. Младежът откри къде се намира на нея Норвегия.
— Ти си бил важна част от обкръжението на Ани — продължи Сейер. — А аз се занимавам точно с това. Опитвам се да определя в каква среда се е движила.
— Значи това ви е работата — сухо установи Халвур. — Да съставяте карти?
— Хрумва ли ти нещо по-добро?
— Не — тросна се Халвур.
— Баща ти е мъртъв — внезапно рече Сейер и огледа лицето на младежа.
Халвур усещаше тежкото присъствие на полицая в стаята и то пораждаше напрежение в него. Изсмукваше силите му, особено що се отнася до зрителния контакт. Затова младежът стоеше с наведена глава.
— Самоубил се е, а ти каза, че родителите ти са разведени. Тежко ли ти е?
— Не особено.
— Затова ли скри истината?
— Не е нещо за хвалене.
— Ясно. Ще ми кажеш ли тогава какво си искал от Ани, когато си я чакал до магазина на Хорген в деня, когато беше убита? — изненадващо попита Сейер.
— Извинете ме, но сте попаднали на погрешна следа! — извика Халвур с искрено удивление.
— Непосредствено преди убийството близо до магазина е забелязан мотоциклетист. Тогава си бил навън. Може да си бил точно ти.
— Проверете възможно най-бързо как е изглеждал този мъж.
— Само това ли имаш да ми кажеш?
— Да.
— Така и ще направя. Искаш ли нещо за пиене?
— Не.
Отново настана мълчание. Халвур се заслуша. Недалеч някой се смееше. Направо не беше за вярване. Ани бе мъртва, а хората викаха и се забавляваха, все едно нищо не се е случило.
— Забелязал ли си Ани да има здравословни проблеми?
— А?
— Да ти се е оплаквала от болки, например?
— Не, не познавам по-здрав човек от нея. Да не би да е била болна?
— Определени сведения не са достъпни за теб, макар че си бил неин близък. Не е ли споменавала за някакви оплаквания?
— Не.
Гласът на Сейер не звучеше враждебно, но бавният, ясен говор вдъхваше на Халвур силен респект.
— Разкажи ми за работата си. Какво правиш във фабриката?
— Всички работници се редуваме на различните операции. Една седмица опаковаме, една надзираваме машините, една разнасяме стоката.
— Добре ли се чувстваш там?
— Поне не ми се налага да мисля — промърмори Халвур.
— Да мислиш ли?
— За работата. Всичко става от само себе си и мога да разсъждавам върху други въпроси.
— Какви например?
— Ами разни — сърдито отвърна той.
Гласът му звучеше отбранително. Вероятно самият той не го осъзнаваше, но му беше останало като навик от детските години, когато постоянният вербален и физически тормоз го бяха принуждавали да претегля всяка своя дума.
— С какво си запълваш времето, което преди прекарваше с Ани?
— Опитвам се да разбера какво се е случило — изплъзна се от устата му.
— Имаш ли някакви идеи?
— Ровя из паметта си.
— Не съм убеден, че ми казваш всичко.
— Не съм сторил нищо лошо на Ани. Подозирате ме, нали?
— Честно казано, не знам. Помогни ми, Халвур. Ани сякаш е изживявала своеобразна личностна криза, не мислиш ли?
— Така е.
— Механизмът на подобни кризи е отчасти познат. Някои фактори често се повтарят. Хората се променят драстично, ако изгубят близък човек, например; ако преживеят сериозно нещастие или ги сполети болест. Случва се млади хора, които сме свикнали да смятаме за порядъчни, трудолюбиви и съвестни, да се превърнат в равнодушни, макар и физически да изглеждат добре. Други причини за промяна често са употребата на наркотици или брутално посегателство, изнасилване, да речем.