— Да не би Ани да е била изнасилена?
Сейер не отговори.
— Звучи ли ти познато?
— Според мен тя таеше нещо в себе си — най-сетне промълви Халвур.
— Значи е криела нещо, така ли? Продължавай.
— Нещо, което определяше целия й живот, от което не беше в състояние да се отърве.
— Да не би да твърдиш, че нямаш представа какво е?
— Така е, нямам.
— Кой освен теб познава добре Ани?
— Баща й.
— Но те май не са общували много помежду си?
— Това не значи, че не я познава.
— Прав си. Значи ако някой изобщо подозира какво е криела Ани, това би бил Еди?
— Зависи дали ще го предразположите да сподели нещо особено. По-добре да дойде сам, без Ада. Така ще говори повече.
Сейер кимна.
— Познаваш ли Аксел Бьорк?
— Бащата на Сьолви? Да, виждал съм го веднъж. Ходихме му на гости заедно с момичетата.
— Какво ти е мнението за него?
— Приятен човек. Настояваше да го посетим пак. Изпрати ни с нещастен поглед. Ада обаче се заинати и остана Сьолви да ходи при него тайно. Но тя не изгаряше от желание да вижда баща си и Ада постигна целта си.
— Що за момиче е Сьолви?
— Нищо особено. Нали сте я видели, какво повече да ви кажа?
Сейер закри лице, подпирайки чело на ръцете си.
— Да си вземем ли по една кока-кола? Въздухът тук е много сух. Само синтетика, стъклени влакна, гадост.
Халвур кимна и се поотпусна. Само след миг обаче отново се стегна. Навярно тази слаба проява на симпатия от страна на прошарения старши инспектор не беше нищо повече от тактика. Сигурно е посещавал курсове, изучавал е тънкостите на разпита и психологията. Знае как да намери пукнатина и да удари точно там. Вратата зад полицая се хлопна и Халвур се възползва от удалата се възможност, за да се поразтъпче из помещението. Отиде до прозореца и надникна навън, но видя само сивата бетонна стена на Областния съд, както и няколко паркирани служебни автомобила. Върху бюрото стоеше персонален компютър, марка „Компак“. Сигурно са разбрали за детството му от базата данни именно в този компютър. Вероятно имат пароли за папката на Ани. Сведенията са деликатно нещо. Халвур се запита какви ли шифри използват и кой ги измисля.
Сейер се върна и кимна към екрана.
— Само някаква играчка. Не й обръщам внимание.
— Защо?
— Като че ли не е на моя страна.
— Не, разбира се. Компютърът не застава на ничия страна, затова на него може да се разчита.
— Ти имаш такъв, нали?
— Не, моят е „Мак“. Играя игри на него. С Ани много често играехме заедно.
Неочаквано Халвур стана по-приказлив и по устните му се появи половинчатата му усмивка.
— Тя обичаше най-много да слиза от планината. В играта имаш право да избираш снега — дали да е ситен, или едър, сух или мокър, температурата, дължината и тежестта на ските, зимните условия, какво ли не. Ани винаги побеждаваше. Винаги се спираше на най-трудния маршрут за спускане: или Deadquins Peak, или Stonies9. Спускаше се посред нощ в бушуваща буря, по мокър сняг с най-дългите ски и пак нямах шанс да я бия.
Сейер го погледна с недоумение и поклати глава. Наля кока-кола в две пластмасови чаши и седна.
— Познаваш ли Кнют Йенсвол?
— Треньора? Знам го. Ходил съм на мачове заедно с Ани.
— Харесваш ли го?
Халвур вдигна рамене.
— Не е голям симпатяга, а?
— Доста се позаглеждаше по момичетата.
— И по Ани ли?
— Шегувате ли се!
— Никак. Само те питам.
— Кажи-речи никога. Тя не позволяваше такива неща.
— Значи се е държала строго?
— Да.
— Не разбирам, Халвур.
Сейер избута пластмасовата чашка настрани и се наведе над масата.
— Всички се изказват толкова ласкаво за Ани, разказват ми колко силна, самостоятелна и атлетична била, как не се интересувала от външния си вид, описвате ми я почти като недостъпна. „Тя не позволяваше такива неща“. И въпреки това е отишла в горичката заедно с някого, чак до брега на езерото. Вероятно напълно доброволно. А после — понижи глас той — е позволила да я убият.
Халвур му отправи ужасѐн поглед, сякаш едва сега осъзна колко потресаваща е цялата тази история.
— Все някой е имал власт над нея.
— Кой например?
— Не знам. Не питайте мен.
9
Deadquins Peak, Stonies (англ.) — Върхът на смъртоносната петорка. Каменистият участък. — Бел. прев.