Кнют Йенсвол не чу колата, защото се суетеше с дрелката. Опитваше се да закрепи сушилник за мокрите си маратонки след тренировка. Едва когато реши да си отдъхне, чу звънеца. Бързо надникна през прозореца и видя внушителния на ръст Сейер, застанал на най-горното стъпало. Очакваше подобно посещение. Йенсвол се позабави, за да се окопити, поизглади с ръка дрехите си, оправи си косата. Отговори наум на няколко възможни въпроса. Чувстваше се подготвен за срещата.
В главата му се въртеше едно-единствено опасение: дали са разбрали за изнасилването? В крайна сметка сигурно идваха точно по тази причина. Мерзавец веднъж — мерзавец за цял живот. Ето така разсъждават тези полицаи. Придаде си сериозно изражение, но се притесни да не би така да събуди подозренията им, затова се взе в ръце и се насили да се усмихне. После се сети, че Ани е мъртва, и реши да изглежда сериозен.
— Идваме от полицията. Може ли да влезем?
— Разбира се — кимна Йенсвол. — Само ще затворя вратата към мокрото помещение.
Махна им с ръка да влизат, изчезна за секунда и бързо се върна при тях. Хвърли обезпокоен поглед към Скаре, който извади бележник от якето си. Йенсвол се оказа по-възрастен, отколкото предполагаха. Май наближаваше петдесетте, но беше в отлична форма. Килограмите бяха идеално разпределени по стегнатото му, силно тяло. Видът му говореше за здрав мъж с добър апетит. Имаше свеж тен на лицето, гъста червена грива и много елегантен, грижливо поддържан мустак.
— Идвате заради Ани, предполагам? — попита той.
Сейер потвърди.
— През целия си живот не съм бил толкова потресен. Познавах я добре. Мисля, че имам право да го твърдя, макар тя да се отказа от отбора преди доста време. За нас това се превърна в трагедия, защото не успяхме да й намерим достоен заместник. Сега вратарката е една дебелана, дето има навика да се навежда, когато види топката да лети към нея. Но, слава богу, поне тялото й запълва половината врата.
Спря словоизлиянията си и леко се изчерви.
— Да, истинска трагедия — подхвърли Сейер с по-заядлив тон, отколкото възнамеряваше. — Отдавна ли не сте я виждали?
— Както казах, тя се отказа от отбора миналата есен. Май през ноември.
Погледна Сейер в очите.
— Извинете, но звучи малко странно. Та тя живее малко по-нагоре от вас.
— Да… не… май съм я подминавал с колата. Мислех, че ме питате кога за последно съм имал вземане-даване с нея. Кога е идвала на тренировка. Но иначе съм я виждал, разбира се. Долу в центъра, май в магазина.
— Нека задам въпроса си по друг начин: Кога видяхте Ани за последно?
Йенсвол се замисли.
— Не знам дали ще успея да си спомня. Мина доста време.
— Не бързаме.
— Сигурно преди две-три седмици, в пощата. Май така беше.
— Разговаряхте ли?
— Само се поздравихме. В последно време не беше особено словоохотлива.
— Защо се отказа от кариерата на вратарка?