— Да си поговорим откровено — ядосано предложи той, когато Сейер отваряше вратата. — Защо се преструвате, че не сте преглеждали досието ми? За глупак ли ме смятате? Това е било първото нещо, което сте направили. Това е и причината да сте тук. Знам какво ви е минало през ума.
Сейер се обърна и се втренчи в него.
— Имате ли понятие какво ще се случи с отбора ми, ако тази история се разчуе из селото? Родителите ще заключат момичетата по стаите им. Отборът ми ще се срине като кула от карти за игра и години наред усилена работа ще заминат на кино! — Той постепенно повишаваше глас. — Ако това село има нужда от нещо, то е отборът. Останалите младежи ходят в кръчмата да си купуват дрога. Това е единствената алтернатива. Искам само да знаете какво ще причините на хората, ако разгласите информацията за мен. А и оттогава изминаха единайсет години!
— Не съм споменал и дума за деянието ви — тихо отбеляза Сейер. — А ако понижите глас, никой няма да разбере.
Йенсвол си затвори устата и почервеня като божур. Побърза да се отдръпне в коридора, а Скаре затвори вратата след себе си.
— Майчице! — възкликна той. — Сухопътна мина с коса и мустак.
— Ако имахме достатъчно хора, щях да възложа някому да го следи — остро откликна Сейер.
— Защо? — удивено го зяпна Скаре.
— Сигурно защото съм гадняр.
Фрицнер лежеше по гръб в лодката и си пийваше бира. След всяка глътка си дръпваше от цигарата, а умът му бе зает с книгата в скута му, подпряна на коленете. По кръвоносните му съдове се просмукваше постоянен поток от бира и никотин. След известно време остави бутилката и се приближи до прозореца на всекидневната. Оттам се откриваше изглед към спалнята на Ани. Завесите бяха спуснати, въпреки че още не се бе стъмнило, сякаш спалнята й вече не е обикновена стая, а светилище, където никой не бива да наднича. Долови мъждива светлина от лампа — сигурно настолна, предположи той. После Фрицнер погледна към пътя и внезапно забеляза полицейска кола до пощенските кутии. Оттам се зададе младият полицай с къдриците. Вероятно отива към семейство Холан да ги уведоми как върви разследването. Полицаят нямаше особено угрижен вид, вървеше с леки стъпки и лице, обърнато към небето — елегантен хубавец с буйни къдрици. Външността му беше на предела на разрешеното за служителите на реда. Неочаквано той зави наляво и влезе в двора на Фрицнер. Домакинът се намръщи и инстинктивно погледна дали някой от съседите е забелязал посещението. Да, разбира се. Исаксен събираше изсъхнали листа в двора си.
Скаре поздрави и се приближи до прозореца, както преди малко направи и самият Фрицнер.
— Оттук виждате спалнята на Ани — установи той.
— Да.
Фрицнер го последва.
— В действителност съм стара свиня и често съм стоял тук, докато ми текат лигите, надявайки се да я зърна. Но тя не беше от момичетата, които обичат да си показват прелестите. Събличаше си пуловера чак след като спусне завесите. Всъщност понякога виждах силуета й, ако не изгасеше осветлението и завесите не бяха твърде надиплени. Не се оплаквам от гледката.
Не се сдържа и се усмихна, забелязвайки изражението на Скаре.
— Ако говоря откровено, а така е редно, никога не съм имал желание да се оженя, но въпреки това ми се иска да имам едно-две деца, за да оставя нещо след себе си. Исках деца от Ани. Тя беше от жените, които всеки мъж би оплодил с удоволствие. Разбирате ли какво искам да кажа?
Скаре все още мълчеше и замислено буташе с език сусамено семенце. Най-сетне успя да го отлепи от венеца си.
— Висока и слаба, широки рамене, дълги крака. С остър ум. Красива като елфа. С други думи, куп отлични гени.
— Но тя е била само на петнайсет?
— Порастват. Е, това за жалост не важи за Ани — побърза да уточни той. — Да оставим шегите настрана, наближавам петдесет и съм с типично за всички мъже силно развито въображение. Освен това съм и сам. На ергените им се полагат някои привилегии, не мислите ли? Никой не ми съска от кухнята, докато зяпам майките. Ако живеехте тук, точно срещу спалнята на Ани, и вие щяхте да хвърляте по едно око. Това не е престъпление, нали?
— Не е.
Скаре оглеждаше лодката и преполовената бутилка върху планшира. Започна да се пита дали пространството в нея е достатъчно голямо за…
— Открихте ли нещо? — полюбопитства Фрицнер.