— Разбира се. Разполагаме с така наречените неми свидетели — хиляди дреболии около нас. Всяко действие оставя следи.
След последните си думи Скаре погледна Фрицнер. Мъжът стоеше с ръка в джоба, а през плата се забелязваше очертанието на юмрука му.
— Разбирам. А знаете ли, че в селото имаме един ненормалник?
— Моля?
— Една откачалка. Живее с баща си близо до Възвишението. Май проявява силен интерес към млади момичета.
— За Раймон Локе ли говорите? Да, знаем за него, но той не е откачалка.
— Така ли?
— Просто има една хромозома повече от останалите.
— На мен ми се струва, че по-скоро нещо му липсва.
Скаре поклати глава и отново погледна към прозореца със спуснатите завеси в къщата на семейство Холан.
— Защо усойница би се свила в спален чувал според вас?
— Майко мила, и това ли ви казаха — силно се изненада Фрицнер. — И аз това се питам. Самият аз вече съм позабравил случката, но си беше истинска драма, вярвайте ми. Спалният чувал е бил идеалното скривалище за змията, нали? Беше марка „Ajungilak“ с пух и всякакви удобства. Бях в лодката с чаша уиски, когато приятелят на Ани позвъни на вратата. Сигурно са видели, че при мен свети. Веднага отидох у тях. Ани седеше свита в ъгъла на стаята, бяла като платно. По принцип минаваше за много оперена, но не и тогава. Не беше на себе си от страх.
— Как хванахте змията? — поинтересува се Скаре.
— О, драги, не беше голяма философия. Използвах кофата за чистене. С шило пробих дупка на дъното й, голяма колкото монета от десет крони. После се промъкнах в палатката. Усойницата вече не беше в чувала, а се бе свила на кълбо в единия ъгъл. Наистина беше огромна. Хвърлих кофата върху нея и я затиснах с крак. После през пробитата дупка я напръсках с „Байгон“.
— Какво е това?
— Силно отровен препарат против насекоми. Продава се само под тезгяха. Веднага упоих змията.
— Откъде се снабдявате с този препарат?
— Работя в „Антисимекс“, фирма за борба с вредителите: мухи, хлебарки, всякакви пълзящи твари.
— Аха. И?
— После хилавото й приятелче донесе месарски нож и аз разрязах пущината на две, пъхнах я в пазарска чанта и я хвърлих в моята кофа за боклук. Стана ми много мъчно за Ани. Бедничката, после дори не посмя да легне в леглото си — поклати глава той при спомена за инцидента. — Но едва ли сте дошли да обсъждаме кариерата ми на супермен, нали? С каква цел сте тук всъщност?
— Ами — Скаре отметна къдрица от челото си, — според шефа налягането трябва да се мери два пъти.
— Виж ти! Моето кръвно е стабилно. Още обаче не мога да разбера защо някой е отнел живота на Ани. Та тя беше съвсем обикновено момиче. Живееше в това село, на тази улица. Не разбирам и семейството й. Сега няма да променят стаята години наред; ще я запазят в състоянието, в което Ани я е оставила. Чувал съм за подобни реакции. Дали според вас те са израз на несъзнателната надежда, че тя ще се върне там?
— Възможно е. Ще отидете ли на погребението?
— Цялото село ще дойде. Така е, когато живееш на такова място. Няма смисъл да криеш каквото и да било. Хората смятат, че имат право да бъдат съпричастни. Има си и положителни, и отрицателни страни, но е трудно да запазиш нещо в тайна.
— За нас е по-скоро предимство — отбеляза Скаре. — Особено ако убиецът е тукашен.
Фрицнер се приближи до лодката, вдигна бутилката и я пресуши.
— Според вас оттук ли е?
— Да кажем, че се надяваме да е така.
— А аз — не. Но ако сте прави, дано да го заловите в най-скоро време. Вероятно обитателите на всичките двайсет къщи по улицата са разбрали за вашето посещение при мен. Идвате за втори път.
— Това притеснява ли ви?
— Да, естествено. Не ми се ще да се местя в друг град.
— Не виждам причина да ви се налага.
— Ще стане ясно. В качеството си на ерген привличам доста подозрения.
— Зашо?
— Неестествено е човек да няма жена. Хората очакват да си намериш партньорка, щом си чукнал четирийсет. А когато това не се случи, търсят причината.
— Изглеждате ми доста параноичен.
— Не знаете какво е да живееш на такова място. За мнозина от нас предстоят тежки времена.
— Конкретен човек ли имате предвид?
— Може да се каже.
— Йенсвол ли?
Фрицнер мълчеше. Постоя замислен. Погледна Скаре изпод вежди и явно взе решение. Извади ръка от джоба си и му подаде нещо.