— Само исках да ви покажа това.
Скаре се загледа в предмета в шепата му: ластик за коса, покрит със син плат, обсипан с перли.
— На Ани е — обясни Фрицнер, втренчен в Скаре. — Намерих го в колата, на пода между седалката и вратата. Преди седмица я возих до центъра. Ластикът е останал в колата.
— Защо ми го давате?
Фрицнер си пое дъх.
— Можех да го оставя там, нали? Да го изгоря в камината, да си трая. Показвам ви го, за да ви докажа, че играя с открити карти.
— Не съм и помислял друго — увери го Скаре.
— За глупак ли ме смятате? — усмихна се Фрицнер.
— Защо не — на свой ред се усмихна Скаре. — А може и да се опитвате да ме подведете, като съвсем стратегически инсценирате това трогателно признание. Ще взема ластика, а към вас смятам да проявя по-голямо внимание.
Фрицнер пребледня. Скаре не успя да сдържи широката си усмивка.
— Откъде ви хрумна името на лодката? — полюбопитства той и погледна към лодката. — Доста необичайно е, нали? „Нарко Трафиканте“?
— Просто ми хрумна.
Фрицнер се мъчеше да се окопити.
— Но звучи добре, нали? — попита угрижено той.
— Плавали ли сте с нея в морето?
— Никога — призна той. — Хваща ме морска болест.
Прокурорът се произнесе по случая. Даде разрешение да погребат Ани Холан. Еди си погледна часовника: измина повече от денонощие, откакто първата лопата със суха пръст полетя към ковчега. Заровиха Ани под пръст, примесена с клонки, камъни, червеи. На погребението Еди носеше в джоба си смачкан лист хартия — няколко думи, които искаше да прочете до ковчега след проповедта. Не успя да обели дума, задавен от ридания. Нямаше да си го прости до края на живота си.
— Питам се дали Сьолви не страда от някакъв умствен проблем — сподели той и притисна чело с дебелия си пръст, но после го отмести към слепоочието си. — Не че ще се види на скенер, но има нещо ненормално. Съумява да се справя с живота, но е малко бавна и умствено недоразвита. Не споменавайте нищо на Ада по този въпрос — додаде той.
— Да не би да отрича, че има проблем? — попита Сейер.
— Според нея щом не се вижда, значи просто го няма. Хората били различни.
Сейер бе повикал Еди в кабинета си. Бащата все още изглеждаше много объркан.
— Налага се да ви попитам нещо — предпазливо подзе Сейер. — Ако Ани срещне Аксел Бьорк, би ли се качила в колата му?
Въпросът предизвика удивление у Еди. Той остана със зяпнала уста.
— Подобна мисъл ми се струва ужасяваща — призна той.
— Престъплението над дъщеря ви е доста ужасяващо. Просто отговорете на въпроса ми. Не познавам тукашните хора така добре като вас, но гледам на това като на предимство.
— Бащата на Сьолви — замисли се Еди. — Ходиха няколко пъти при него, Ани го познаваше. Възможно е и да се качи при него, ако я помоли. Какво лошо има в това?
— В какви отношения сте с него?
— В никакви.
— Но сте разговаряли?
— Малко. Ада не го пускаше вкъщи. Според нея се натрапвал.
— А вие как гледате на поведението му?
Той се размърда неспокойно на стола, сякаш се боеше да не си проличи колко слабохарактерен е.
— Според мен Ада постъпваше глупаво. Та той нямаше намерение да ни пречи, а само да вижда Сьолви от време на време. Сега изгуби всичко. Май го изгониха и от работа.
— А Сьолви? Тя искаше ли да го вижда?
— Боя се, че Ада я отказа. Понякога е доста сурова. Бьорк явно се е предал. Видях го обаче на погребението, тогава успя да зърне Сьолви. Сигурно забелязвате колко е трудно да се противопоставиш на Ада — искрено призна той. — Не че се страхувам от нея или нещо подобно — изсмя се иронично Еди, — но жена ми бързо излиза от кожата си от гняв. Не е лесно за обяснение. Просто побеснява, а аз нямам сили да го изтърпя.
Отново млъкна. Сейер изчака мълчаливо, докато се опитваше да си представи сложната игра между хората; как през годините се преплитат хиляди нишки и образуват жилава, ситна мрежа, в която човек се чувства като в капан. Механизмите на това явление направо удивляваха Сейер, както и силното нежелание на хората да извадят ножа и да се откъснат от мрежата, независимо че копнеят болезнено за свобода. На Холан му се искаше да се измъкне от мрежата на Ада, но го задържаха хиляди дребни неща. Бе направил избор и щеше да остане оплетен в лепкавите нишки до края на живота си, а взетото решение го сломяваше и цялата му фигура изглеждаше приведена и отпусната.