— Нищо ли не сте открили? — попита той след кратко мълчание.
— За жалост не — неохотно отвърна Сейер. — Всички хора говорят за Ани с топлота и любов. Веществените доказателства са нищожни и не водят доникъде. Не виждаме мотив за убийство. Ани не е изнасилена, нито удряна. В района на Възвишението никой не е забелязал нищо подозрително в деня на престъплението, а всички, минали оттам с автомобили, се явиха в полицията и са проверени. Наистина, има едно изключение, но Раймон и Рагнхил не могат да ни опишат добре профучалата край тях кола и няма как да я издирим. Мотоциклетистът до магазина на Хорген потъна вдън земя. Вероятно е бил случайно минаващ оттам турист. Сред очевидците никой не е забелязал регистрационните табели, може да е бил и чужденец. Водолазите търсиха раницата на Ани, но без успех. Затова предполагаме, че тя все още е у извършителя. Тъй като нямаме основания да повдигнем обвинение срещу никого, няма как да издействаме заповед за обиск. Дори не разполагаме с конкретна теория. Уликите са толкова малко, че разчитаме главно на въображението си. Не е изключено, например, Ани да се е сдобила с неудобни за някого сведения, вероятно напълно случайно, и този някой да я е убил, за да й затвори устата. В такъв случай тези сведения сигурно са били много компрометиращи, щом се е стигнало до убийство. Ани беше съблечена, но недокосната. Може убиецът да е искал да ни внуши, че престъплението е от сексуален характер, вероятно за да ни отвлече вниманието от същинския мотив. Това е причината да се интересуваме толкова живо от миналото на Ани — заключи Сейер.
Млъкна и несъзнателно почеса опакото на дланта си, където имаше червено петно оголена кожа с големината на монета от двайсет крони.
— Вие сте един от хората, които са я познавали най-добре. Сигурно през главата ви минава какво ли не. Длъжен съм отново да ви попитам: има ли нещо в миналото на Ани — преживявания, познанства, изказвания, впечатления, каквото и да е — което да ви е учудило. Не мислете за нищо конкретно. Само се запитайте дали нещо ви се е сторило странно. Споделете и най-дребния факт, който ви е изненадал, дори и да ви се стори глупав и нищожен: неочаквана за вас реакция; реплики, намеци; загнездили се в паметта ви случки. Ани е започнала да се държи по различен начин. Останах с впечатлението, че поведението й не е било резултат само от пубертета. Бихте ли го потвърдили?
— Според Ада…
— А според вас?
Сейер не го изпускаше от очи.
— Отхвърлила е Халвур, прекратила е кариерата си на вратарка, а после се е затворила в себе си. Сещате ли се по това време да се е случило нещо необичайно?
— Разговаряхте ли с Йенсвол?
— Да.
— Ами… такова… чувам разни слухове, но сигурно не е истина. В селото мълвата се разнася много бързо — уточни той смутено и се изчерви.
— За какво говорите?
— Веднъж Ани спомена, че преди доста време е лежал в затвора. Не знам за какво.
— Ани е научила за това?
— Значи наистина е лежал?
— Да, бил е в затвора. Не допусках някой да е разбрал. Проверяваме всички хора от обкръжението на Ани, дали имат алиби и така нататък. Разговаряхме с повече от триста души, но за съжаление не сме набелязали нито един заподозрян.
— Горе до Възвишението живее един мъж, дето не е с всичкия си — промърмори Холан. — Чувал съм, че се пробва да заговаря момичетата от селото.
— Бяхме при него — търпеливо обясни Сейер. — Той намери Ани.
— Вярно, така беше.
— А има и алиби.
— Е, щом е стабилно, значи няма как.
Сейер се замисли за Рагнхил. Реши да не казва на Холан що за алиби има Раймон: шестгодишно дете.
— Защо според вас Ани престана да гледа деца?
— Порасна.
— Доколкото обаче разбирам, тя е обичала много да се занимава с малчугани. Струва ми се странно да спре изведнъж.
— Няколко години наред правеше само това. Първо си пишеше домашните, а после излизаше на улицата да види дали някоя майка няма нужда от помощ. Ако се случеше децата да се скарат, тя винаги успяваше да възстанови реда и спокойствието. Склоняваше виновника, предизвикал разправията, да си признае. Прощаваше му и всичко си тръгваше по мед и масло. Биваше я да посредничи. Уважаваха я и я слушаха. Както момичетата, така и момчетата.
— С други думи е била много дипломатична?