— А Ани? — предпазливо се върна към темата Сейер.
— Да, Ани — въздъхна бащата. — Тя вече не беше същата. Според мен осъзна, че всички ще умрем. Помня какъв ужас изпитах като дете, когато почина майка ми. Обезумях не защото тя беше мъртва и нямаше повече да я видя, а защото някой ден щяхме да умрем и аз, и баща ми, и всичките ми познати.
Очите му гледаха разсеяно в нищото и Сейер се заслуша, отпуснал ръце върху бюрото.
— Имаме още много да си говорим, Еди — заключи полицаят, — но преди това искам да ви кажа нещо.
— Вече нямам сили да научавам каквото и да е.
— Не мога да го скрия от вас. Съвестта не ми позволява.
— Какво има?
— Помните ли Ани да се е оплаквала от болки?
— Не, никога. Освен когато й купихме маратонки с омекотяващи удара стелки. Тогава я боляха стъпалата.
— Говоря по-конкретно за болки в долната част на корема.
Холан го погледна колебливо.
— Не знам за такова нещо. Попитайте Ада.
— Питам вас, защото останах с впечатлението, че Ани е била по-близка с вас.
— Да, но не сме обсъждали женски работи.
— Ани е имала тумор в яйчника — тихо съобщи Сейер.
— Тумор ли? Рак ли имате предвид?
— Да, раково образувание с големината на яйце. Било е злокачествено и с метастази в черния й дроб.
Холан съвсем се вцепени.
— Грешите — решително отсече той. — Няма по-здрав човек от Ани.
— Ани е имала злокачествен тумор в яйчника — повтори категорично Сейер. — Не след дълго е щяла да се разболее сериозно. Съществувал е огромен риск болестта й да доведе до фатален край.
— Да не би да твърдите, че е щяла да умре така или иначе? — попита Холан с агресивна нотка в гласа.
— Не аз, а съдебните патолози.
— И аз трябва да се радвам, задето се е отървала от предстоящите си мъки? — изкрещя той в несвяст. Слюнката от устата му опръска челото на Сейер. Холан зарови лице в ръцете си. — О, боже, не исках да прозвучи така — задавено промълви той, — но просто не ми го побира умът. Как е възможно да не съм разбрал за толкова много неща.
— Или чисто и просто и тя не е усетила, или е скрила от вас симптомите и съвсем умишлено не е отишла на лекар. Болестта не е регистрирана в медицинския й картон.
— Там няма да намерите нищо — тихо потвърди Холан. — Никога не се е оплаквала от нищо. През годината й слагаха по някоя и друга ваксина, това е всичко.
— Искам да ви помоля за още нещо — продължи Сейер. — Поговорете с Ада и й кажете да дойде в участъка. Трябват ни отпечатъци от пръстите й.
Холан се усмихна изморено и се облегна на стола. Дълго време не беше спал и всичко играеше пред очите му. Лицето на старши инспектора леко потрепваше, както и завесата на прозореца. Може би ставаше течение, но Холан не беше никак сигурен каква е причината.
— Намерихме два пръстови отпечатъка върху катарамата на Ани. Единият е на Ани. Другият може да е на съпругата ви, тя ни сподели, че често приготвя дрехи за Ани сутрин. Възможно е затова върху катарамата да има нейни отпечатъци. Ако не са нейни, значи са на убиеца. Той я е съблякъл. Сигурно е пипал катарамата.
Най-сетне Холан схвана.
— Помолете съпругата си да се яви в участъка възможно най-бързо и да потърси Скаре.
— Екземата ви — неочаквано смени темата Холан и кимна към ръката му, — би могла да се облекчи с пепел.
— Пепел ли?
— Поръсете пепел върху обрива. Пепелта е най-чистото нещо на света. Съдържа соли и минерали.
Сейер замълча. Мислите на Холан сякаш направиха завой и се насочиха навътре. Полицаят го остави да остане насаме с тях. В стаята беше толкова тихо, че чуваха Ани.
На разтегателната маса в кухнята Халвур хапваше наденички с готвено зеле. Почисти трохите и метна одеяло върху баба си, задрямала на дивана. Влезе в стаята си, спусна завесите и седна пред екрана. През последните дни така прекарваше по-голямата част от времето си. Пробва да въведе в полето за паролата имена на изпълнители и заглавия на парчета, които Ани обичаше. После опита и със заглавия на филми, но не възлагаше големи надежди. Ани едва ли би избрала подобна парола. Задачата му се струваше направо непосилна. Да не говорим, че имаше вероятност междувременно да е сменила паролата си, както процедираха в Министерството на отбраната, отнасяше ли се до военни тайни. Там използваха пароли, които се сменят автоматично няколко пъти в секунда. Прочете информацията в списание за компютърни специалисти. Почти невъзможно е да разгадаеш постоянно променяща се парола. Халвур се помъчи да се сети горе-долу кога си направиха отделни папки на компютъра и решиха да ограничат достъпа на другия до тях. Случи се преди няколко месеца, накъде през есента. В душата му се прокрадна усещане за безнадеждност, като си помисли колко комбинации се получават от всички цифри, знаци и букви на клавиатурата. Ани обаче едва ли е избрала някакво безсмислено съчетание. Използвала е нещо, което я е впечатлило, нещо познато, със сантиментална стойност за нея. Това му даде сили да продължи, докато не чу баба си да вика от всекидневната, че вече си е подремнала достатъчно. И той стана да си почине, а и да й направи кафе и да намаже с масло няколко питки или гофрети, ако има. Поостана и да погледа с нея телевизия, та да й прави компания. При първия удобен момент се измъкна и пак отиде в стаята си. Баба му не възрази. Халвур седя пред екрана до полунощ, после се мушна в леглото и изгаси осветлението. Винаги се ослушваше, преди да заспи. Често сънят изобщо не го спохождаше. Тогава влизаше на пръсти в стаята на баба си и вземаше от нейните приспивателни таблетки. Вече не чуваше стъпки навън. Докато чакаше да заспи, си мислеше за Ани. Любимият й цвят беше синият, любимият шоколад — със стафиди. Халвур запомни няколко думи и реши да ги използва. Най-важното беше да не се предава. Когато най-сетне разгадае паролата, ще се удиви колко лесна е и ще си каже: „Как не се досетих по-рано!“