Скаре въздъхна като старец и поклати угрижено глава.
— Клетките постепенно спират да се делят, ето за това става дума. Процесът става все по-муден и по-муден, докато в даден момент вече изобщо не се обновяват и всичко започва да се сбръчква. Така всъщност започва първият стадий в процеса на гниене. Началото му е около двайсет и пет годишната възраст на човека.
— Много неприятно, значи при теб вече е започнал. Виждаш ми се малко болнав.
— Кръвта се блъска в кръвоносните съдове. Нещата нямат обичайния си мирис и вкус. Никак не е за чудене, че умираме, когато остаряваме.
Последната реплика развесели Сейер. Той се сети за майка си в старческия дом и спря.
— На колко години е бабата на Халвур?
— На осемдесет и три. Не е съвсем с всичкия си — посочи към подстриганата си глава Скаре. — Според мен би било по-добре да умираме по-рано, преди да навършим седемдесет.
— Старците на тези години едва ли ще се съгласят с теб — лаконично възрази Сейер. — Искаш ли минерална вода?
— Да, благодаря.
Скаре прокара ръка по главата си, все едно проверяваше дали новата прическа не е само сън.
— Имаш страшно много музика, Конрад — Скаре надникна към рафтовете до стереоуредбата. — Броил ли си ги?
— Около петстотин — извика Сейер от кухнята.
Скаре стана, за да разгледа заглавията на албумите. Като повечето хора и той споделяше мнението, че изборът на музика казва много неща за слушателя.
— Лейла Далсет, Ета Джеймс, Били Холидей, Едит Пиаф. Боже мили — слисано възкликна той с усмивка на уста. — Та тук има само жени!
— Сериозно?
Сейер му наля минерална вода.
— Само жени са, Конрад. Ърта Кит, Лил Линдфорш, Моника Сетерлюн. Коя е тя?
— Една от най-добрите. Твърде млад си, за да си ги чувал.
Скаре седна отново, отпи глътка вода и подсуши чашата на панталона си.
— Какво каза Холан?
Сейер извади пакет тютюн изпод вестника и го отвори. Взе си хартия и започна да свива цигара.
— Ани е знаела за престоя на Йенсвол в затвора. Вероятно и за причината да лежи там.
— Продължавай!
— Едно от децата, които е гледала, е загинало при трагичен инцидент.
Скаре затърси опипом цигарите си.
— Случило се е през ноември, горе-долу по времето, когато всичко е тръгнало на зле. Ани не искала да ходи повече в дома на онези родители. Отказала да занесе дори цветя и да присъства на погребението. След това изгубила желание да бави чужди деца. Според баща й това не било много учудващо — та тя била само на четиринайсет и не можела да понесе смъртта.
Сейер наблюдаваше Скаре, докато говореше, и забеляза как придоби бдително изражение.
— После приключила с хандбала, скъсала за малко с Халвур и се затворила в себе си. Събитията протекли в следната последователност: детето починало; Ани се изолирала от околния свят.
Скаре си запали цигара и наблюдаваше как Сейер облизва ръчно свитата си папироса.
— Смъртният случай очевидно е резултат от злополука, детето е било двегодишно. Напълно разбирам защо момиче в такава крехка възраст преживява толкова тежко загубата. Ани е познавала отлично и хлапето, и родителите му. Но… — млъкна, за да си запали цигарата.
— Значи разполагаме с обяснение за промяната в нея?
— Възможно е. Освен това е била и болна от рак. Малко е вероятно да е знаела за болестта си, но ракът положително е повлиял на състоянието й. Аз обаче се надявах да открия нещо друго, нещо по-конкретно.
— А Йенсвол?
— Не ми се вярва някой да извърши убийство, за да си осигури нечие мълчание относно изнасилване отпреди единайсет години. А и той си е излежал присъдата. Освен ако не се е опитал да изнасили Ани и нещо се е объркало.
— Изненадан съм — призна Скаре. — Откога пропуши?
— Само една цигара вечер. Имаш ли време да се поразходим с колата?
— Разбира се. Къде ще ходим?
— До църквата в Люнебю.
Дръпна жадно и продължително от цигарата и задържа дима.
— Защо?
— Не знам. Обичам да се навъртам около местопрестъплението, това е.
— Да не би да мислиш по-добре на чист въздух?
Отлющи парче стеарин от обструената с пясък маса.
— Винаги съм смятал, че обкръжението влияе на мисленето. Човек възприема повече неща, когато е на самото място, стига да притежава нюх за нещата, за това какво ни казват те.