Астри Юнас държеше магазин за плетива в западната част на Осло.
Седнала пред плетачната машина, тя майстореше нещо от мека прежда, подобна на ангора. Сейер се приближи и се покашля предпазливо, спря се зад гърба й и се загледа с любопитство в ръкоделието й.
— Правя постелка за детска количка — усмихна се тя. — Изработвам ги по поръчка.
Вторачи се в нея леко удивен. Та тя беше доста по-възрастна от бившия си съпруг. Първо обаче му направи силно впечатление необикновената й красота. Дъхът му секна. Красотата на Астри Юнас не беше онази нежна, овладяна хубост на Елисе, а натрапчива, екзотична. Погледът му неволно се спря върху устните й. Едва тогава усети аромата й, вероятно защото тя направи движение към него. От нея го лъхна мирис на магазин за сладкиши, леко ухание на ванилия.
— Конрад Сейер — представи се той. — Идвам от полицията.
— Досетих се — усмихна се тя. — От време на време се питам защо сте така навлечени, въпреки че идвате в цивилно облекло.
Той не се изчерви, но се запита дали вследствие от всичките тези години в полицията не се е сдобил с особена походка или начин на обличане, или просто тя е по-проницателна от повечето хора.
Жената стана и изгаси лампата.
— Елате отзад. Там имам малък кабинет, където се храня.
Тръгна с много женствена походка.
— Случилото се с Ани е ужасяващо. Дори нямам сили да мисля за трагедията. Освен това ме гризе съвестта, защото не отидох на погребението, но просто не намерих кураж. Изпратих цветя.
Посочи му свободен стол.
Отново я изгледа изпитателно и усети как го изпълва позабравено чувство. Остана насаме с красива жена и нямаше нито зад кого, нито зад какво да се скрие. Тя му се усмихваше, сякаш внезапно й хрумна същото, но не изгуби присъствие на духа. Винаги е била красива.
— Познавах Ани добре — сподели тя. — Често идваше у нас да гледа Ескил. Имахме син — поясни тя, — който почина миналата есен. Казваше се Ескил.
— Знам.
— Говорили сте с Хенинг, разбира се. За жалост след смъртта на сина ни изгубихме контакт с Ани. Тя престана да ни идва на гости. Горкичката, толкова ми беше жал за нея. Тогава беше само на четиринайсет години, а на тази възраст не е лесно да преживееш подобно нещо.
Сейер кимна и опипа копчетата на ризата си. Внезапно в малкия кабинет настана жега.
— Имате ли представа кой го е извършил? — попита тя.
— Не — призна той. — Засега само събираме информация, а после ще видим дали ще успеем да се придвижим към тактическата фаза на разследването.
— Боя се, че не мога да ви помогна много.
Тя заби поглед в ръцете си.
— За мен тя беше добро, прекрасно момиче, по-усърдна и мила от повечето на нейната възраст. Не се превземаше като останалите. Тренираше усилено, поддържаше добра форма и беше старателна ученичка. А и беше хубава. Имаше си приятел, Халвур. Май бяха скъсали…
— Не — прекъсна я тихо Сейер.
Настана мълчание. Той изчакваше тя да го наруши първа.
— Какво искате да разберете? — най-сетне попита жената.
Той продължаваше да мълчи и да я наблюдава. Астри Юнас беше приятна, елегантна жена с тъмни очи. Всичките й дрехи, плетени, представляваха жива реклама на бранша, в който работеше: красив костюм, който се състоеше от тясна пола и вталено сако в наситеночервено със зелени кантове, на места хардаленожълти; ниски черни обувки; гладка коса без специална прическа; червило в цвета на дрехите; на ушите, наполовина закрити от тъмна коса, обици с формата на стрели. Беше малко по-млада от Сейер, но по устните и около очите й се виждаха фини бръчици. Очевидно бе по-възрастна от бившия си съпруг. Синът й Ескил се бе появил на бял свят в края на младостта й.