— Не е особено странно — отвърна бързо тя, а гласът й леко изтъня. — Все пак умира двегодишно дете. А тя го познаваше много добре, бяха силно привързани един към друг, пък и Ани се гордееше със способността си да овладява емоциите му.
— Права сте, не е никак странно. Просто се опитвам да разбера що за човек е била Ани, как е била устроена.
— Нали ви казах. Не искам да бъда нелюбезна, но не ми е никак лесно да говоря за това. — Погледна го с кръглите си очи. — Но… нали сте по петите на сексуален престъпник?
— Не знам.
— Не знаете? Просто ми хрумна спонтанно, защото пишеше, че сте я намерили без дрехи. Нали знаете, във вестниците постоянно става дума само за секс.
Тя се изчерви и нервно опипа пръстите си.
— Какъв друг мотив би имал някой да я убие?
— Точно това е въпросът. В полицията не разбираме защо. Доколкото ни е известно, Ани не е имала врагове. След като мотивът не е от сексуален характер, се питаме какво друго би могло да бъде.
— В главите на такива хора няма много логика. Тоест, в главите на лудите. Те не разсъждават като останалите.
— Не знам доколко е бил луд. Просто не съзираме мотив. Колко продължи бракът ви с Хенинг Юнас?
Тя отново се стъписа.
— Петнайсет години. Бях бременна с Магне, когато се оженихме. Хенинг е малко по-млад от мен — побърза да му обърне внимание тя, сякаш за да потвърди очевидното, което би могло да учуди събеседника й. — Всъщност Ескил бе резултат от дълги дискусии, но бяхме напълно единодушни, наистина.
— Един вид изтърсак?
— Да.
Тя заби поглед в тавана, като че ли там имаше нещо интересно.
— Значи големият ви син е почти на седемнайсет?
Тя кимна.
— Поддържа ли контакт с баща си?
— Разбира се! — силно изненадана възкликна тя. — Често пътува до Люнебю да види старите си приятели. Но невинаги ни е лесно след всички случили се беди.
Той кимна в знак на разбиране.
— Често ли ходите на гроба на Ескил?
— Не. Хенинг се грижи за него, поддържа го. За мен е много трудно. Стига да знам, че не е занемарен, предпочитам да не ходя.
Сейер се сети за обраслия гроб, но си замълча. Внезапно входната врата се отвори. В магазина влезе едър млад мъж. Госпожа Юнас надникна към помещението.
— Магне! Тук сме, вътре!
Сейер се обърна и прикова поглед в сина й. Имаше поразителна прилика с бащата, но косата на младежа не беше окапала, а и беше по-мускулест. Магне кимна на майка си в знак, че ще почака. Очевидно му липсваше желание да разговаря. Лицето му изглеждаше сурово и резервирано, напълно в тон с черната му коса и огромните бицепси.
— Ще тръгвам, госпожо Юнас — изправи се Сейер. — Прощавайте, ако се наложи да се върна, понякога просто няма как.
Кимна за сбогом на двамата и мина покрай сина, застанал до отворената врата. Госпожа Юнас дълго гледа след него, а после се вторачи в сина си с измъчено изражение.
— Разследва убийството на Ани — прошепна тя, — но се ограничи да говорим само за Ескил.
Сейер се спря за малко пред магазина. До вратата бе паркиран мотоциклет, сигурно на Магне Юнас. Голям кавазаки. На мотоциклета се бе облегнала млада жена. Тя не го видя, заета с ноктите си. Вероятно някой се бе счупил и сега се опитваше да го спаси. Носеше късо червено кожено яке с много капси. Косата й приличаше на рус облак и напомни на Сейер за косите на ангелчетата, с които като дете украсяваше коледната елха. Внезапно тя вдигна очи. Той се усмихна и се загърна в якето си.
— Здрасти, Сьолви — поздрави я и пресече улицата.
Сейер шофираше бавно по магистралата, опитвайки се да подреди мислите си. Ескил Юнас — проблемно дете, което Ани е искала да гледа. То умира внезапно, съвсем само, завързано за детско столче, без някой да му се притече на помощ. Сейер се сети за внука си и потръпна от ужас, докато се насочваше към завоя на Люнебю и оттам към дома на Халвур.
В кухнята Халвур Мунц обливаше току-що сварените спагети със студена вода. Постоянно забравяше да се храни. Сега му се виеше свят, чувстваше се отпаднал, а и приспивателното, изпито снощи, забавяше действията му. Налягането на водата беше добро и той не чу колата, пристигнала пред къщата. След малко обаче баба му затръшна вратата и, мърморейки си под нос, влезе с тежки стъпки, обута в маратонки „Найк“ с черни ивици. Изглеждаше много комично. Върху плота в кухнята имаше купа с настъргано сирене и бутилка кетчуп. Халвур изведнъж се сети, че забрави да посоли спагетите. От всекидневната чу стоновете на баба си.