Холтеман кимна.
— А Раймон и баща му? Ясно ли е колко време е отсъствал Раймон от дома си?
— Ходил е до магазина, а когато се е прибрал, поседял да погледа Рагнхил, докато спи.
— Безупречно алиби, Конрад — усмихна се Холтеман. — Доколкото разбирам, той е импулсивен и незрял здравеняк с мозъчен капацитет на петгодишно хлапе.
— Точно така. Аз поне не съм чувал за петгодишни убийци.
Холтеман поклати глава.
— Но харесва момичета?
— Да, но не мисля, че знае какво да прави с тях.
— Много си упорит. От друга страна, известен ми е безпогрешният ти усет. Но държа да ти припомня едно — вдигна предупредително показалец и го насочи към Сейер: — Ти не си главен герой в криминален роман. Опитай се да разсъждаваш трезво.
Сейер отпусна глава назад и се засмя сърдечно и толкова гръмко, че Холтеман се стресна.
— Да не би да не съм разбрал нещо?
Мушна пръст под стъклото на очилата си и разтри очната си ябълка. После примига няколко пъти и продължи:
— Е, ако съвсем скоро се случи нещо, искам да повдигнем обвинение срещу Халвур. На убиеца защо му е да домъкне раницата й в дома си?
— Ако са стигнали до езерото с кола, са я оставили на обръщалото и са забравили раницата в колата — предположи Сейер. — После вероятно е станало твърде опасно за убиеца да се връща и да хвърля раницата във водата.
— Звучи логично.
— Имам следния въпрос — продължи Сейер и улови погледа на началника си. — В случай че пръстовите отпечатъци върху катарамата на Ани не са на Халвур, ще го освободим ли?
— Нека си помисля.
Сейер се изправи и се приближи до закачената на стената карта, където пътят от улица „Кристал“ през колелото, надолу до магазина на Хорген и нагоре към езерото, беше оцветен в червено. Ани беше отбелязана с няколко зелени магнитни фигурки на местата, където са я видели очевидци. Приличаше на зеленото човече на светофара. Една фигурка бе поставена пред къщата на улица „Кристал“; втора — на кръстовището на „Гнайс“, където тя е тръгнала напряко, по краткия път; трета стоеше на колелото, където жена я бе видяла да се качва в колата на Юнас; четвърта — пред магазина на Хорген. На картата бяха отбелязани и автомобилът на Юнас, и мистериозният мотоциклет до магазина. Сейер вдигна с два пръста едната фигурка, изобразяваща Ани — онази до магазина — и я мушна в джоба си.
— Кой всъщност се е намирал най-близо до Ани? — промърмори той. — Халвур ли? Каква вероятност има някой да е успял да я вземе с колата си, след като е тръгнала към магазина? Мотоциклетистът не се яви в участъка. Никой не е видял Ани да се качва на мотоциклета.
— Но нали е имала среща?
— Отивала е при Анете.
— Това е казала на Ада Холан, но може да е имала любовна среща — предположи Холтеман.
— В такъв случай е рискувала Анете да се обади и да я потърси.
— Двете са се познавали добре; Ани е знаела, че Анете няма да звъни в дома й.
— Така е. Ами ако изобщо не е слизала от колата на Юнас? Ако нещата са съвсем прости?
Изправи се и направи няколко крачки, докато мислите му се щураха в различни посоки.
— През цялото време се осланяме само на твърденията на Юнас.
— Доколкото знам, той е уважаван бизнесмен със собствена галерия и безукорно чисто досие? А и се е чувствал задължен на Ани, защото тя постоянно ги е отменяла в грижите за проблемното им дете.
— Точно така, познавали са се добре и той е изпитвал положителни емоции към нея. — Затвори очи. — Сигурно е допуснала грешка.
— Какво? — Холтеман наостри уши.
— Питам се дали Ани не е допуснала грешка.
— Допуснала е, разбира се. Отишла е съвсем сама с убиец на пусто място.
— И това. Но аз говоря за преди убийството. Подценила го е, сметнала го е за безопасен.
— Едва ли е имал табела на врата си — сухо отбеляза Холтеман. — Ами ако двамата са се познавали? Щом Ани не е проявила предпазливост, значи са били доста близки.
— Сигурно ги е свързвала някаква тайна.
— Например, общо легло? — усмихна се Холтеман.
Сейер закрепи фигурката на Ани до магазина и се обърна разколебан.