Сейер се обърна и бавно се върна по същия път. Убиецът вероятно е спрял колата или мотоциклета на мястото, където Сейер паркира пежото си. После убиецът отваря вратата и забелязва раницата. Колебае се, но я оставя вътре, потегля с разобличаващия товар в колата. Профучава край къщата на Раймон, край задаващите се оттам момиченце с количка за кукли и слабоумник. Те го виждат. Някои деца обръщат внимание на подробностите. Първият прилив на страх пробожда гърдите му. Той продължава нататък, минава покрай три къщи, най-сетне излиза на главния път. Сейер вече не го вижда.
Старши инспекторът се качи в колата си и пое надолу. В огледалото виждаше облака прах зад гърба си. Къщата на Раймон беше утихнала, изглеждаше почти изоставена. В клетките подскачаха бели и кафяви зайци. На двора стоеше паркиран микробус с изтощен акумулатор. Стар автомобил, вероятно с развален цилиндър? Телената мрежа и движението зад нея му напомни за собственото му детство, за годините, преди да се преместят от Дания. В зеленчуковата градина гледаха кокошки в кафез. Всяка сутрин той събираше яйцата — съвсем малки, причудливо обли, не по-големи от орехи. Стори му се, че в огледалото зърна как завесата пред един от прозорците — май в спалнята на бащата на Раймон — леко се отмести. Не беше обаче сигурен. Зави надясно и мина покрай магазина на Хорген. Там бе стоял мотоциклетистът. Сега там бе паркиран син шевролет „Блейзър“, а пред магазина стоеше жълт ескимос от рекламата за сладолед като сигурен предвестник на пролетта. Сейер свали прозореца и усети нежния полъх на ветреца. Мотивът би могъл да бъде и сексуален, макар че на пръв поглед това не се виждаше. Вероятно актът на събличането на трупа му е бил достатъчен: да я гледа легнала в тази поза, беззащитно гола и напълно неподвижна, докато той сам си помага да постигне дългоочакваното си удоволствие; докато си представя какво би могъл да й направи. Във фантазиите на убиеца Ани вероятно бе изтърпяла повече гаври. Тази версия беше напълно възможна, разбира се. Сейер за пореден път изпита ужас от неяснотата, в която бе обвито убийството. Бавно продължи по главния път и спря до входа към църквата. Пусна пред себе си трактор, който возеше щайги със зеле, и зави. Повехналите цветя върху гроба на Ани ги нямаше, нямаше го и дървения кръст. Отгоре бяха поставили надгробен камък, най-обикновен скален къс, кръгъл и гладък, сякаш измит и лъснат от морето. Вероятно са го донесли от бреговете, където Ани е сърфирала през лятото. Прочете надписа:
Ани Софие Холан. Нека Бог се смили над теб.
Стъписа се, опита се да разбере дали текстът наистина му допада. Не, не му звучеше добре. Сякаш Ани бе сторила нещо нередно и имаше нужда от прошка. Докато излизаше от гробището, мина и покрай гроба на Ескил Юнас. Там някой, вероятно дете, бе положил букет от глухарчета.
Налагаше се да изведе Колберг. Сейер тръгна с него, зави зад блока и го остави да се изпишка зад киселия трън. Качиха се отново в апартамента. Сейер влезе в кухнята и надникна в хладилника, за да провери какво има вътре.
Пакет наденички, твърди като бетон, замразена пица и малко пакетче с надпис „бекон“. Сейер го стисна в ръка и се усмихна леко, защото това му носеше спомени. Реши обаче да си изпържи четири яйца, поръсени със сол и черен пипер, а на кучето наряза салам. Колберг излапа храната и се сви под масата. Сейер, заровил крака в гърдите на кучето, изяде яйцата и изпи чаша мляко. Привърши вечерята за десет минути. До него лежеше разтворен вестник. „Гаджето в предварителен арест“. Сейер въздъхна, чувстваше се някак кофти. Недолюбваше пресата и начина, по който представяше неволите в живота. Накрая разчисти масата и включи кафе машината. Вероятно Халвур наистина е застрелял баща си с пушката. Сложил си е ръкавици, тикнал е оръжието в ръцете на баща си в спалния чувал, натиснал е спусъка, загладил е почвата пред бараката и тичешком се е върнал при брат си, който никога не би го издал, ако Халвур действително е бил навън, когато е отекнал изстрелът.
Пиеше си кафето във всекидневната. После се канеше да си вземе душ и да прелисти каталога на „Баня и санитарен фаянс“, пуснат в пощенската му кутия. Имаше промоция на плочки за баня — обикновени, бели, със сини делфини. След душа си полегна на късия за ръста му диван. Краката му стърчаха над ръкохватката. Не се разположи удобно, но така поне нямаше начин да заспи. Не искаше да си разваля нощния сън. И без това трудно заспиваше заради екземата си. Плъзна поглед по прозореца. Време е да го измие. Понеже живееше на тринайсетия етаж, виждаше единствено небе, започнало да придобива наситения син нюанс на вечерта. Внезапно видя муха да пълзи по пода. Синя месарка, черна и дебела. „И тя е своеобразен предвестник на пролетта“, помисли си той. Появи се още една и се приближи до първата. Не че Сейер имаше нещо против мухите, но го смущаваше нещо в начина, по който си сплитаха крачетата. Възприемаше го като нещо много лично, сравнимо с почесването по слабините в присъствието на други хора. Сякаш търсеха нещо. Появи се и трета муха. Сега вече Сейер се загледа в насекомите обезпокоен. По тялото му се разля неприятно усещане. Върху стъклото на прозореца се събраха три мухи. Странно, не литнаха. Заприиждаха все повече и повече мухи и след малко по стъклото вече гъмжеше от черни гадини. Най-сетне те все пак литнаха и се изгубиха зад стола до прозореца. Бяха толкова много, че той чуваше бръмченето им. Надигна се колебливо от дивана с погнуса, пълзяща по тялото му. Зад стола сигурно има нещо, по което кацаха. Най-сетне стана, предпазливо се приближи до тях — междувременно сърцето му се качи в гърлото — хвана стола и го дръпна отривисто. Мухите се разбягаха във всички посоки. Бяха цял рояк. Все пак на пода останаха няколко, скупчени една върху друга, явно ядяха нещо. Разбута ги с крак и най-сетне успя да ги изгони. Огризка от ябълка — изгнила и мека.