Надигна се и се олюля на дивана. Ризата му лепнеше от пот. Объркан, разтърка очи и се вторачи в прозореца. Нищо. Явно е сънувал. Главата му тежеше, тилът и краката му бяха схванати поради неудобната поза на възкъсия диван. Отиде в кухнята, взе бутилка с уиски и пакет тютюн. Недоволен от себе си, ги отнесе във всекидневната с лека въздишка. Колберг се втренчи в него с очакване. Той погледна кучето и промени решението си.
— Имаш късмет — промърмори той.
Точно за един час отиде до църквата в центъра и се върна. Сети се за майка си. Отдавна трябваше да я посети, измина доста време от последния път. „Един ден — недоволно си помисли той, — дъщеря ми Ингри ще погледне календара и ще си помисли същото: май е време да го навестя. Измина доста време от последното ми посещение. Няма да изпита радост, просто ще се почувства длъжна.“ Вероятно Скаре все пак беше прав. Какъв е смисълът човек да живее до дълбока старост? Само да бъде в тежест на близките си. Тези размисли го погълнаха изцяло и той ускори крачка. Колберг подскачаше до него. Човек не може обаче да се изостави напълно. Сейер реши да освежи банята. Елисе щеше да хареса плочките — не се съмняваше. А ако разбере, че все още не е направил ремонта… Сейер направо не смееше да си представи какво би се случило тогава. Осем години с имитация на мрамор си бяха срам и позор.
Най-сетне седна да изпие заслужената чаша уиски. А може и да успее да заспи, вече ставаше късно. Затвори запушалката и чу звънеца на вратата. Скаре го поздрави, този път не толкова скромно. Дошъл пеш, но сбърчи нос с погнуса, когато Сейер му предложи уиски.
— Нямаш ли бира?
— Не, но ще попитам Колберг. Той си складира малко бира най-долу в хладилника — съвсем сериозно обясни Сейер, изчезна някъде и се върна с бутилка наливна бира.
— Умееш ли да редиш фаянсови плочки?
— Да. Ходил съм на курс. Номерът е да не претупваш подготовката. Нужна ли ти е помощ?
— Да. Какво ще кажеш за тези? — Сейер посочи брошурата със сините делфини.
— Много са хубави. А сега какви имаш?
— Имитация на мрамор.
Скаре кимна с разбиране и отпи от бирата.
— Пръстовите отпечатъци на Халвур не съвпадат с отпечатъците по катарамата на Ани — неочаквано обяви той. — Холтеман склони да го пуснем.
Сейер не отговори. Усети някакво облекчение, примесено с раздразнение. Радваше се, че Халвур не е убиецът, но се почувства разочарован от липсата на заподозрян.
— Сънувах много гаден сън — призна той, изненадан от откровеността си. — Зад онзи стол намерих изгнила ябълка, нападната от огромни черни мухи.
— Провери ли дали наистина има огризка? — ухили се Скаре.
Сейер отпи от уискито и кимна.
— Само някакви влакънца. Дали сънят ми значи нещо?
— Вероятно сме забравили да дръпнем някоя мебел; нещо, което през цялото време си е било там, но не сме се сетили за него. Този сън определено е предзнаменование. Сега трябва само да намерим стола.
— Значи според теб е нужно да се преориентираме към мебелния бранш?
Сейер се разсмя на шегата си. Това рядко се случваше.
— Надявах се да имаш няколко коза — призна Скаре. — Не мога да се примиря, че сме до кривата круша. Седмиците си вървят, а папката на Ани е набъбнала. Нали ти си човекът, който дава съвети.