— В смисъл?
— Името ти е такова — усмихна се Скаре. — Конрад означава „даващият съвети“.
Сейер вдигна вежда. Тя се движеше независимо от другата по забележителен начин.
— Откъде знаеш?
— Вкъщи имам такава книга. Разгръщам я и проверявам какво означават имената на познатите ми. Правя го за забавление.
— Какво означава Ани? — нетърпеливо попита Сейер.
— Красива.
— Боже мой. Е, в момента не мога да оправдая името си. Не губи надежда, Якоб. А какво е значението на името Халвур?
— Пазителя.
„Обърна се към мен на малко име — удиви се наум Скаре. — За пръв път ми казва Якоб.“
Слънцето клонеше към залез, лъчите му падаха косо над верандата и топлеха приятно единия ъгъл. Там можеха спокойно да захвърлят якетата. Чакаха да се нагрее грилът. Миришеше на въглища и течност за разпалване, както и на маточина. Ингри я отглеждаше в саксия на верандата и току-що я бе поляла.
Сейер седеше с внука си на колене и го люлееше непрекъснато — чак бедрените мускули го заболяха. Когато това дете порасне, надмине го на ръст и езикът му загрубее, нещо в Сейер щеше да умре. Затова той винаги изпитваше меланхолия, когато вземеше Матеус в скута си, но по гърба му пробягваше и някакво блаженство.
Ингри се изправи, вдигна сабото от пода и тръсна обувките три пъти. Чак тогава се обу.
— Защо го правиш? — полюбопитства той.
— Стар навик от Сомалия — усмихна се тя.
— Но тук няма змии и скорпиони.
— Превърнало се е в натрапчива мисъл — засмя се тя. — Правя го несъзнателно. А има оси и усойници.
— Мислиш ли, че усойница би се пъхнала в обувка?
— Нямам представа.
Той притисна внучето до гърдите си и подуши вратлето му.
— Люлей ме, дядо — помоли малкият.
— Краката ми се измориха. Я иди да донесеш някоя книжка да ти почета.
Матеус скочи на пода и се втурна в апартамента.
— Как си иначе, татко? — неочаквано го попита Ингри с небрежен детски глас.
„Иначе“, помисли си той. Това значеше всъщност, как се чувства, какво става в душата му. Или би могло да се възприеме и като замаскиран въпрос дали се е случило нещо. Например, дали си е намерил приятелка, дали поддържа връзка по интернет. Нито едното от двете. Само това оставаше!
— Добре съм, благодаря? — въпросително отвърна той с невинна интонация.
— Дните вече не ти се струват толкова дълги, а?
Боже, колко предпазливо го разпитва! Какво ли цели?
— Много съм зает в службата. А и нали си имам вас.
Последните думи я накараха да се засуети с приборите за салатата. После се зае да бърка доматите и краставиците с удвоено старание.
— Аха. Ние, такова… чудехме се дали да не попътуваме на юг. За известен период от време. Това ще е последното ни пътуване там — побърза да го успокои тя и го погледна още по-гузно.
— На юг? — повтори той колебливо. — Към Сомалия ли?
— Ерик получи предложение. Още не сме отговорили, но сериозно го обмисляме. Не на последно място и заради Матеус. Много ни се ще да му покажем как изглежда родината му и да понаучи малко езика. Ако тръгнем през август, ще се приберем, като тръгне на училище.
„Три години — пресметна Сейер. — Три години без Ингри и без Матеус. Ще си идват само за Коледа. Ще си пращаме писма и картички, внукът ми ще расте, а аз ще го виждам веднъж в годината и направо няма да мога да го позная.“
— Не се съмнявам, че там имат нужда от вас — съгласи се той и се насили гласът му да не се разтрепери. — Тревогите за моето удобство не бива да ви пречат. Та аз не съм деветдесетгодишен старец, Ингри.
Тя се изчерви.
— Безпокоя се и за баба.
— Аз ще се погрижа за нея. Салатата стана на каша — отбеляза той.
— Не ми се нрави да те оставим сам.
— Нали си имам Колберг.
— Да си го кажем честно: той е само едно куче!
— Радвай се, че не те разбира.
Сейер погледна към кучето, заспало под масата, без да подозира какво се говори по негов адрес.
— Справяме се чудесно. Искам да заминете, щом наистина това е желанието ви. Да не би на Ерик да му писна да оперира апандисити и възпалени сливици?
— В Сомалия всичко е по-различно — обясни тя. — Там се чувстваме по-полезни.