— А Матеус? Какво ще правите с него?
— Ще го изпратим в американска детска градина заедно с куп други деца. Освен това той има роднини в Сомалия — замислено рече тя. — Не ги е виждал. Това не ми харесва, искам да знае всичко.
— Американска градина? — недоверчиво повтори Сейер. — Какво искаш да кажеш с „всичко“?
Той се замисли за биологичните родители на Матеус и злощастната им съдба.
— За рождената му майка ще му кажем малко по-нататък.
— Тръгвайте! — категорично отсече Сейер.
Тя го погледна с усмивка.
— Какво би казала мама според теб?
— Същото като мен, а после щеше да си поплаче тайно под завивката.
— А ти няма ли?
Матеус пристигна с детска книжка в едната ръка и ябълка в другата.
— „В една тъмна нощ се развилия буря“ — прочете Сейер. — Не е ли много страшна?
— И още как — изсумтя Матеус и се покатери в скута му.
— Въглищата побеляха — отбеляза Ингри и си събу сабото. — Слагам пържолите.
— Давай — подкрепи я Сейер.
Тя нареди месото — четири парчета — върху решетката и отиде да донесе напитки.
— В стаята си имам зелен гумен питон — прошепна момчето. — Да го сложим ли в обувката й?
— Не знам — поколеба се Сейер. — Добра идея ли е според теб?
— А според теб?
— Не особено.
— Възрастните хора са много страхливи — съчувствено сподели Матеус. — Най-накрая аз ще изляза виновен.
— Добре — кимна Сейер. — Ще се престоря, че не съм видял нищо.
Матеус скочи на пода, изтича да донесе гумената змия и внимателно я напъха в обувката й.
— Чети.
Сейер потръпна при мисълта за отвратителната гумена змия и усещането за допира й до голия крак. После зачете с дълбок, драматичен глас:
— „През една тъмна нощ се развилия буря. В планините имаше разбойници и вълци.“ Сигурен ли си, че не е прекалено страшна за теб?
— Мама ми я чете често — увери го Матеус, отхапа от ябълката и задъвка доволно.
— Не лапай толкова големи парчета да не се задавиш — предупреди го дядо му.
— Чети, де, дядо!
„Остарявам и ставам страхлив“, тъжно си помисли той.
— „През една тъмна нощ се развилня буря“ — започна той и в този миг Ингри влезе с три бутилки бира и една с кока-кола.
Сейер спря да чете и двамата с Матеус се втренчиха в нея.
— Какво сте ме зяпнали? Какво ви става?
— А, нищо — отвърнаха двамата в хор и отново се наведоха над книгата.
Ингри остави бутилките на масата, отвори ги и потърси обувките си. Вдигна ги, обърна ги и ги изтупа три пъти. Не падна нищо. „Змията е заседнала в горния край на обувката“, доволно си помислиха те. После се случиха много неща наведнъж. Зетят Ерик неочаквано изникна на вратата, Матеус скочи от скута на дядо си и се завтече към баща си. Колберг се стресна под масата, замаха с опашка и обърна бутилките, а Ингри си обу сабото.
В стаята си Сьолви вадеше разни неща от една кутия. За миг изпъна гръб и погледна навън. Отсреща Фрицнер я наблюдаваше от прозореца си. Държеше чаша в ръка, вдигна я и кимна, сякаш за наздравица.
Сьолви веднага му обърна гръб. В действителност нямаше нищо против мъжете да я зяпат. Но Фрицнер беше плешив. За Сьолви животът с плешивец бе напълно немислим, както и животът с дебелак. Тази идея не се вписваше в мечтите й. Тя изобщо не се замисляше, че Еди е пълен и оплешивял. Чуждите мъже могат да са без коса, но не и нейното гадже. Изсумтя презрително и вдигна очи. Фрицнер вече не се виждаше на прозореца. Сигурно пак е седнал в лодката си, този ненормалник.
Тя чу звънеца на вратата и се завтече да отвори. Беше облечена в светлосин пола-панталон със сребърен колан на кръста и носеше обувки тип балетна пантофка.
— О! — меко възкликна тя. — Вие ли сте! Тъкмо разтребвам стаята на Ани. Влезте, мама и татко ще си дойдат всеки момент.
Сейер я последва: минаха през всекидневната и влязоха в стаята, съседна на Анината. Беше по-голяма, боядисана в пастелен цвят. Върху нощното шкафче бе поставена снимка на починалата й сестра.
— Наследих разни неща — усмихна се гузно тя. — Дреболии, дрешки, такива работи. А ако успея да придумам татко, ще избием стената към стаята на Ани и моята ще стане огромна.
Сейер кимна.
— Ще стане чудесно — промърмори той.