В същия миг изпита срам, задето го обземат арогантни чувства. Нямаше право да съди хората. Те се мъчеха да продължат живота си и им се полагаше да го сторят по своему. Никой не бива да назидава другите как да скърбят. Смъмри се на ум. Никога през живота си не бе виждал стая с повече украшения, фигурки, дреболии.
— Ще си имам и собствен телевизор — усмихна се тя. — А с допълнителна антена ще хващам телевизия „Норвегия“.
Тя се препъна на картонена кутия върху пода, докато продължаваше да вади все нови и нови предмети.
— Има най-вече книги. Ани не използваше грим и не слагаше бижута. А, има и сума ти компактдискове и касети.
— Обичате ли да четете?
— Всъщност никак, но е приятно по рафтовете да има много книги.
Сейер кимна с разбиране.
— Случило ли се е нещо? — предпазливо попита тя.
— Да, може да се каже, но засега не сме наясно какво точно означава.
Тя кимна и извади от кутията поредната вещ, опакована във вестник.
— Значи познавате Магне Юнас, Сьолви?
— Да? — въпросително потвърди тя. За миг Сейер помисли, че Сьолви се изчервява, но тя по принцип си беше червендалеста. — В момента живее в Осло, работи във фитнес клуб.
— Знаете ли дали с Ани са имали нещо помежду си?
— Нещо помежду си? — с недоумение го погледна тя.
— Дали например той си е падал по нея, или се е пробвал да я свали? Преди да излиза с вас?
— Ани го вземаше на подбив — почти с укор обясни тя. — Сякаш Халвур е цвете за мирисане. Магне поне изглежда като момче. Има мускули, нали разбирате. — Тя скъса вестника, без да погледне Сейер.
— Възможно ли е според вас да го е обидила с поведението си? — предпазливо предположи той, а в ръцете на Сьолви проблесна нещо лъскаво.
— Не е изключено. На Ани не й стигаше да го отреже. Понякога ставаше много заядлива, а и не харесваше мускулести момчета. Всички се превъзнасят колко добра и прекрасна била. Не че искам да говоря лоши неща за сестра си, но често нагрубяваше хората, а никой обаче не смее да го признае, защото е мъртва. Не разбирам как я търпеше Халвур. Тя държеше винаги сама да взема решенията.
— Така ли?
— Но с мен винаги е била мила, винаги.
При спомена за кончината на Ани по лицето й за миг се изписа ужасено изражение.
— От колко време сте заедно с Магне? — учтиво попита Сейер.
— Само от няколко седмици. Ходим на кино, такива неща.
Отговорът дойде светкавично.
— Той е по-млад от вас, нали?
— С четири години — неохотно призна тя. — Но е страшно зрял за възрастта си.
— Разбира се.
Тя вдигна нещо срещу светлината и го разгледа с присвити очи: бронзова птица на клонка; закръглено пернато създание с наклонена главица.
— Май е счупена — колебливо установи тя.
Изненадан, Сейер се вторачи в птицата. Гледката го порази като стрела в слепоочието. Птицата приличаше на фигурите, които хората обикновено поставят върху гробовете на малки деца.
— Може да стъкмя краче от солено тесто — замислено прецени Сьолви. — Или ще помоля татко да ми помогне. Птицата е много хубава.
Сейер не успя да отговори. Пред очите му бавно се оформи друга представа за Ани — по-многопластова от описанията на Халвур и родителите й.
— Какво е това според вас? — промърмори той.
— Нямам представа — вдигна рамене тя. — Някакво счупено украшение?
— Не сте ли го виждали преди?
— Не. Ани не ми разрешаваше да влизам в стаята й, когато не си е вкъщи.
Тя остави птицата върху бюрото, фигурката се олюля, а Сьолви отново се зае с кутията.
— Откога не сте виждали баща си? — съвсем небрежно попита той, докато продължаваше да се взира във все по-леко люлеещата се птица. Умът му работеше на пълни обороти.
— Баща ми ли? — Тя се поизпъчи и го погледна объркано. — Кого имате предвид — баща ми в квартал Адамстюен ли?
Сейер кимна.
— Последно се видяхме на погребението на Ани.
— Сигурно ви липсва?
Тя не отговори. Изглежда Сейер докосна нещо, което тя рядко изваждаше на показ и рядко му обръщаше внимание. Сякаш се опитваше да го забрави, защото й беше неприятно. Сигурно я мъчеше гузна съвест, плод на чужди внушения и забрани, винаги спазвани и приемани от нея без съпротива, защото така и не бе успяла да разбере какво се крие зад тях. В този момент Сейер се почувства малко напорист. Не биваше да се държи безогледно: ще се сближиш по-успешно с хората, ако зачиташ поставените от тях условия, а не като ги притискаш.