— Ескил постоянно издаваше какви ли не звуци — промълви тя, обърната към парата, издигаща се от кафето.
— Да не би двамата да са се скарали, госпожо Юнас?
Тя лекичко се усмихна.
— Това се случваше постоянно. Ескил мрънкаше, за да си получи гофретите. Хенинг му намаза филия, но той отказваше да я изяде. Знаете какво е да си родител, какво ли не правим, за да накараме децата си да ядат. Затова сигурно е намерил гофретите или Ескил ги е забелязал. Стояха върху кухненския плот, покрити с найлон от предната вечер.
— Чухте ли какви думи си размениха?
— Какво целите всъщност! — рязко възкликна тя. Цветът на очите й се промени. — Попитайте Хенинг, аз не бях там. Лежах на втория етаж.
— Според вас той има ли какво да ми каже?
Тишина. Тя скръсти ръце, демонстрирайки нежеланието си да говори. Страхът й нарасна.
— Нямам желание да отговарям от името на Хенинг. Вече не сме женени.
— Загубата на детето ли разруши брака ви?
— Всъщност не. Щяхме да се разделим така или иначе. Това съжителство ни струваше много нерви.
— Вие ли пожелахте бракът да се разтрогне?
— Какво общо има това? — остро попита тя.
— Най-вероятно нищо. Просто се поинтересувах.
Сейер сложи ръце върху масата с дланите нагоре.
— Когато Хенинг намери Ескил на масата, какво направи? Извика ли ви?
— Просто отвори вратата на спалнята и застана на прага, втренчен в мен. Порази ме внезапната пълна тишина в къщата. От кухнята не долиташе и звук. Надигнах се в леглото и започнах да крещя.
— Има ли нещо в обстоятелствата около инцидента, което да е останало неизяснено за вас?
— Какво?
— Двамата със съпруга ви обсъдихте ли подробно какво се е случило в кухнята? Разпитахте ли го?
Сейер отново забеляза сянка на страх в очите й.
— Той ми разказа всичко — хладно обясни тя. — Изпадна в безгранично отчаяние. Чувстваше се виновен за случилото се, защото не бил внимавал повече. Не е лесно да живееш с такава вина. Той не издържаше, аз — също. Наложи се всеки от нас да поеме по свой път.
— Не намирате ли нещо неизяснено или нелогично в обстоятелствата около смъртта на Ескил?
Големите, синкавосини очи на Сейер в момента излъчваха мекота; той усещаше, че майката на Ескил е на ръба, и, ако му излезе късметът, тя ще си излее душата пред него.
Раменете й се разтресоха. Известно време Сейер изчака търпеливо, стараеше се да не мърда, да не нарушава мълчанието и да не я изкара от релси. Съвсем скоро тя ще изпадне в откровение. Сейер го усещаше във въздуха, имаше опит в тези неща. Нещо я измъчваше, тя дори не смееше да си го помисли.
— Чух как си крещят — прошепна тя. — Хенинг побесня, доста е избухлив. Сложих си възглавницата върху главата, за да не ги чувам.
— Продължавайте.
— Ескил удряше някаква чаша в масата, а Хенинг се караше и затръшваше чекмеджета и долапи.
— Доловихте ли отделни думи?
Долната й устна отново се разтрепери.
— Само едно изречение, последното, преди той да се втурне в банята. Изкрещя толкова силно, че се притесних да не ни чуят съседите. Какво ли щяха да си помислят за нас. Никак не ни беше лесно. Роди ни се дете, което не се държеше според очакванията ни. Имахме и друго дете, но Магне винаги е бил кротък, все още си е такъв. Никога не е протестирал, прави каквото му кажем, той…
— Какво чухте? Какво каза Хенинг?
От магазина долетя звук от отваряне на врата. Влязоха две жени и заоглеждаха преждата с блеснали очи. Госпожа Юнас се сепна и понечи да отиде при тях. Сейер я спря, като сложи ръка на рамото й.
— Кажете ми!
Тя сведе глава, сякаш от срам.
— Хенинг стигна до дъното на отчаянието, никога няма да си го прости. А аз не можех вече да живея с него.
— Какво каза той?
— Не искам никой да разбира. Вече няма никакво значение. Ескил е мъртъв.
— Но вие вече не сте негова съпруга.
— Хенинг е баща на Магне. Разказа ми как е стоял в банята, треперещ от отчаяние, защото не намирал сили да бъде такъв, какъвто трябва. Постоял там, докато се успокои, и искал да се върне в кухнята и да поиска прошка, задето се ядосал. Нямал сили да тръгне за работа, без да оправи нещата. Най-сетне влязъл в кухнята. Вече знаете останалото.
— Какво чухте вие?
— Никога няма да го кажа. Само през трупа ми.