Протегна ръка във въздуха, сякаш полицаите му бяха близки приятели, с които не се е виждал отдавна, или потенциални платежоспособни клиенти със слабост точно към този вид стока; към възлите и цветовете; към шарките с религиозни кодове. Като че ли двамата посетители искаха да си купят някои от тези картини, изобразяващи раждане, живот и смърт, болка, победа и гордост, и да ги сложат под масата за хранене или пред телевизора. Не се износват, единствени са по рода си.
— Разполагате с доста място — отбеляза Сейер и се огледа.
— Цели два етажа, плюс таванско помещение. Повярвайте ми, беше голяма инвестиция. Почти се разорих с това място. Когато го взех, не приличаше на нищо — цялото в плесен, посивяло. Аз обаче го почистих старателно и варосах стените. Нямаше нужда от повече. Някога е било господарска къща. Последвайте ме, моля.
Посочи стълбището и ги въведе в стая, която нарече свой кабинет. Всъщност представляваше просторна кухня със стоманен плот и готварска печка, кафе машина и малък хладилник. Над плота бяха налепени плочки с нацупени холандки с бонета, вятърни мелници и тлъсти, люшкащи се гъски. От греда, закачена на тавана, висяха стари медни котли с приятни за окото издатини. Кухненската маса имаше по-висок ръб, обкован по ъглите с месинг, като масите в старите платноходи.
Настаниха се около масата, а Юнас отиде до хладилника и, без да ги пита, им сервира гроздов сок в чаши със столче.
— Как мина с раждането на кученцата? — поинтересува се Скаре.
— Оставих едното на Хера, а другите две вече съм обещал. Сигурно съжалявате. С какво мога да ви помогна? — усмихна се той и отпи малка глътка.
Сейер знаеше, че любезността му ще се изпари съвсем скоро.
— Имаме само няколко въпроса относно Ани. За жалост се налага да обиколим всички още веднъж. — Избърса си дискретно устата. — Качила се е при вас в колата, така ли беше?
Подборът на думите, интонацията, тънкият опит на полицая да постави предишните му показания под съмнение изостриха бдителността на Юнас.
— Това ви казах миналия път. Същото важи и днес.
— Но нали тя всъщност е искала да върви пеш?
— Моля?
— Доколкото разбрах, не се е съгласила веднага да се качи в колата ви?
Очите на Юнас се стесниха още повече, но той запази спокойствие.
— Искала е да върви пеш — продължи Сейер. — Отклонила е предложението ви да я повозите. Прав ли съм?
Юнас кимна и се усмихна.
— Тя винаги правеше така, беше много скромна, но на мен ми се стори твърде досадно да върви пеш чак до магазина на Хорген. Разстоянието е голямо.
— Значи я придумахте?
— Не, не… — отривисто поклати той глава и промени позата си на стола. — Просто настоях малко. Някои хора постоянно трябва да ги притискаш малко, за да склонят.
— Значи Ани е отказала да се качи в колата ви, така ли?
Юнас съвсем ясно чу как Сейер натърти върху „колата ви“.
— Ани си беше такава, трудна за убеждаване. С кого сте говорили? — внезапно попита той.
— С няколкостотин души — отвърна Сейер. — Един от тях я е засякъл да влиза в колата ви след дълга дискусия. Вие всъщност сте последният, който я е видял жива, и се налага да се вкопчим във вас, нали?
Юнас се усмихна заговорнически, сякаш полицаите играеха игра и той имаше голямо желание да се включи в нея.
— Не съм последният — възрази бързо той. — Последен е убиецът.
— Малко ни е трудно да го хванем — с престорена ирония отбеляза Сейер. — А и не разполагаме с доказателства, че мъжът с мотоциклета действително е чакал Ани. Имаме само вашите думи.
— Извинете, но накъде биете?
— Е — разпери ръце Сейер, — искаме да разнищим случая докрай. Моето служебно положение налага да подозирам хората.
— Да не би да ме обвинявате в лъжа?
— Така съм длъжен да разсъждавам — отвърна Сейер и се обърна рязко. — Дано ми простите. Ани защо не искаше да се качи?
— Искаше, разбира се! — разколебано рече той. За пръв път се наежи и се взе в ръце. — Качи се и я закарах до Хорген.
— И не по-далече?
— Не, нали ви казах, оставих я до магазина. Помислих, че ще пазарува. Дори не съм стигал до вратата, а спрях горе на пътя и я оставих. А после — той се изправи и взе пакет цигари от плота, — не я видях повече.
Сейер насочи локомотива по нов коловоз.
— Вие самият сте изгубили дете, Юнас. Знаете какво е чувството. Разговаряхте ли с Еди Холан?