За миг Юнас изглеждаше изненадан.
— Не, не, той е толкова затворен човек, не исках да се натрапвам. А и на мен не ми е лесно да говоря за това.
— Колко време мина?
— Нали сте го обсъдили с Астри? Скоро ще станат осем месеца. Това не може да се забрави или да се преживее.
Извади цигара, запали я и запуши с почти женствени движения.
— Хората често се опитват да си представят какво значи да изгубиш дете. — Вгледа се в Сейер с изморен поглед. — Правят го с най-добри намерения. Предполагат, че, виждайки празното креватче, родителят се спира и зяпа в него. И това ми се е случвало, но празното легло е само част от ужаса. Ставах сутрин, влизах в банята и виждах четката му за зъби под огледалото. От онези, дето си сменят цвета, като се стоплят. Патенцето за къпане на ръба на ваната. Пантофките му под леглото. Дни наред се улавях как слагам още един комплект прибори на масата. В колата ми имаше останали негови плюшени играчки. След няколко месеца намерих негов биберон под дивана — Юнас говореше със стиснати зъби, все едно издаваше пряко волята си нещо, което те нямаха право да знаят. — Разчистих вещите малко по малко. Изпитвах чувството, че върша престъпление. Измъчвах се, докато гледах играчките му наоколо ден след ден, но беше жестоко да ги напъхам в кутии. Тази мисъл ме преследваше всяка секунда от деня, и сега продължава. Знаете ли колко време остава мирисът на човек в памучна пижама?
Млъкна и бронзовото му лице посивя. Сейер не каза нищо. Внезапно се сети за дървените обувки на Елисе, които винаги стояха пред вратата, та бързо да ги нахлузи, когато иска да отиде до шахтата за смет или да слезе до първия етаж за пощата. Сейер си спомни с остра болка как отвори вратата, вдигна белите обувки и ги прибра.
— Преди няколко дни ходихме до гробището — тихо рече той. — Отдавна ли не сте били там?
— Що за въпрос ми задавате? — грубо реагира той.
— Искам само да разбера дали знаете, че нещо е махнато от гроба.
— Говорите за птичката. Да, изчезна непосредствено след погребението.
— Обмисляли ли сте да сложите нова?
— Доста сте любопитен. Да, обмислял съм го, разбира се. Но нямам сили да го понеса, затова реших да оставя нещата така.
— Но знаете кой я е взел от гроба, нали?
— Не, разбира се! — неочаквано остро отвърна той. — Иначе незабавно щях да подам жалба в полицията. Ако знаех кой е виновникът, щях да му дам да се разбере.
— Тоест да му четете конско?
— Не — кисело се усмихна той. — Не да му чета конско.
— Ани я е взела — подхвърли Сейер.
Юнас облещи очи.
— Намерихме я сред нещата й. Тази ли е?
Сейер бръкна в джоба си и извади птицата. Юнас я пое с треперещи пръсти.
— Да, май е тази. Прилича на онази, която купих. Но защо…
— Не знаем. Надявахме се да ни помогнете да разрешим догадките.
— Аз ли? Боже мой, та аз нямам никаква представа. Не разбирам. Защо й е, за бога, да я открадне? Ани не беше склонна към такива прояви или поне аз не я познавах в такава светлина.
— Сигурно е имала друга причина, не просто желание да я открадне. Да не би да ви е била сърдита за нещо?
Юнас се взираше в птичката, онемял от почуда.
„Не е знаел за това“, помисли си Сейер и хвърли бегъл поглед към Скаре, чиито стъкленосини очи не изпускаха и най-малкото движение на Юнас.
— Родителите й знаят ли, че е взела птичката? — най-сетне попита Юнас.
— Едва ли.
— Да не е била Сьолви? Тя е уникална, точно като крадливата сврака: забърсва всичко, що блести.
— Не е била Сьолви.
Сейер вдигна чашата и отпи от гроздовия сок. На вкус напомняше блудкаво вино.
— Е, имала си е тайни, както всички нас — заключи с усмивка Юнас. — Тя си беше малко потайна. С възрастта ставаше все по-мълчалива.
— Изживявала е тежко смъртта на Ескил, нали?
— Не намери сили да идва у нас след трагедията. Разбирам я, самият аз дълго след това се затруднявах да общувам с хората. Астри и Магне се изнесоха, случиха се много неща наведнъж. Неописуема глава от книга — промърмори той и пребледня при спомена.
— Но все пак сте разговаряли?
— Само си кимвахме при среща на улицата. Бяхме почти съседи.
— Тя избягваше ли да контактува с вас?
— Виждаше ми се някак си смутена. На всички ни беше трудно.
— А освен това — отбеляза Сейер, сякаш се сети за това съвсем случайно — вие сте се скарали с Ескил точно преди смъртта му. Това сигурно допълнително е утежнило положението ви.