— Добър ден — измънка той.
Младежът стоеше с гръб, но се обърна и прикова в него любопитния си поглед. Там се таеше мнителност, примесена с учудване. Мълчеше, само се взираше в търговеца, като че ли се опитваше да прочете част от миналото му — тайна или вероятно отговор на загадка — по чертите на лицето му. Юнас го позна. За една-две секунди се поколеба дали да си признае.
— С какво мога да ви помогна?
Халвур продължаваше да мълчи и да се взира изпитателно в лицето му. Знаеше, че Юнас го е познал. Търговецът на килими не го виждаше за пръв път. Заедно с Ани са били на вратата на къщата му, засичали са се на улицата. Сега Юнас се беше бронирал. Всичко меко и тъмно в него — фланеленият плат, кадифето и кестенявите къдрици — се бе втвърдило в костелива черупка.
— Несъмнено с много неща — най-сетне отвърна Халвур и измина няколко крачки навътре в помещението.
Приближи се до Юнас, който все още стоеше най-долу на стълбите с ръка върху перилата.
— Продавате килими.
Юнас се огледа:
— Да, точно така.
— Искам да купя един.
— Гледай ти! — възкликна усмихнато търговецът. — Така си и помислих. Какво търсите? Нешо специално ли?
„Никакъв килим не иска — помисли си Юнас. — А и няма пари да си купи, преследва друга цел. Вероятно идва само от любопитство, обзет от щура идея, плод на вятърничавия му младежки мозък. Едва ли има представа колко струват килимите. Ще се ориентира малко по малко, ще му дам да се разбере.“
— Голям или малък? — попита Юнас и слезе по последното стъпало.
Младежът беше поне с една глава по-нисък и хилав като треска за разпалка.
— Искам да е толкова голям, че нито един крак от столовете да не остава извън него. Иначе е много непрактично, когато се мие подът.
— Последвайте ме — покани го Юнас. — Големите килими са горе.
Тръгна да се изкачва по стълбите. Халвур го последва. При създалата се ситуация дори не му хрумна да зададе въпрос. Водеха го неподозирани сили и той се плъзгаше по релса навътре в черната планина.
Юнас запали шестте полилея, изпратени от венецианска стъкларна. Висяха от тавана на покритите със смола греди и хвърляха топла, но силна светлина в голямото помещение.
— Какъв цвят си представяте?
Халвур се спря най-горе на стълбището и погледна навътре.
— Ами че те всичките са червени — тихо отбеляза той.
Юнас се усмихна снизходително.
— Не искам да бъда груб — дружелюбно подхвърли той, — но имате ли представа колко струват?
Халвур го погледна с присвити очи. В мислите му изплува спомен, нещо отдавна неизпитвано.
— Сигурно не ви изглеждам респектиращо платежоспособен — тихо рече младежът. — Да ви покажа ли извлечение от банковата си сметка?
Юнас се поколеба.
— Моля да ме извините, но много хора идват тук и сами се поставят в неудобно положение. Искам да ви направя услуга, за да не го изпитате и вие.
— Много тактично от ваша страна — отбеляза Халвур.
Продължи нататък, мина покрай търговеца и се насочи към голям килим, опънат на стената. Протегна ръка и разроши ресните. Във фигурите разпозна мъже, коне, оръжия.