Даниел Фридман
He поглеждай назад
Бък Шац е истински детектив. От малкото, които са останали. И въпреки преклонната възраст и проблемите с ходенето, умът му сече като бръснач, а дългият му живот е изпълнен с тежки сблъсъци с живота на улицата. Отдавна е предал любимата полицейска палка на име„Благоразумие", но... продължава да действа„благоразумно".
Когато старият му враг - банковият обирджия Илайджа, се появява между две хапки бъркани яйца и моли за помощ, Бък е наясно, че се задават проблеми. И няма как да ги пропусне.
Съвестният детектив проследява внимателно всички улики. Бък Шац се води от инстинктите си.
Внимателният детектив разпитва заподозрените според устава. Бък Шац първо стреля и после пита.
Общителният детектив разчита на партньора си. Бък Шац е единак и играе по собствени правила.
Устатият детектив се перчи с успехите и премълчава провалите си. Бък Шац има повече разрешени случаи от всеки друг в Мемфис.
Модерният детектив излъчва опасен сексапил. Бък Шац е на 88 и макар да е далеч от сексапила, 357-калибровият му пистолет е достатъчно опасен.
Типичният детектив изследва криминални случаи от миналото, за да не допуска грешки в бъдеще. Бък Шац не поглежда назад.
Даниел Фридман ни въвежда в живота на уникалния си главен герой, който се изправя пред неразрешената мистерия на серия професионални обири. И, типично за Бък Шац, неприятностите, в които го забъркват, са нищо в сравнение с неприятностите, които той причинява на тези, които са го забъркали в тях. Запознайте се с Бък Шац. Ще има дълго да го помните.
Даниел Фридман завършва университета в Мериленд и правния факултет на Нюйоркския университет, но скоро се оказва, че истинското му призвание е да пише. Първият му роман се превръща в сензация с номинации за наградите „Едгар" „Трилър" и „Антъни"и приз „Макавити" за най-добър дебют, а необикновеният му герой Бък Шац вече е легенда. Правата за филмиране са закупени от продуцентите на филмите за Шерлок Холмс.
БЛАГОДАРНОСТИ
Бих искал да благодаря на моя агент Виктория Скърник и на мениджъра ми за международни права Елизабет Фишър, на която в голяма степен се дължи инвазията на Бък Шац в Европа.
Бих искал да благодаря и на моя редактор Марша Маркланд, за това, че се бори за тази книга, на бившата ѝ асистентка Кат Бжозовски, на рекламния мениджър Хектор Дежан, на Лаура Кларк, Лорън Хесе, Кюреса Робинсън, Томас Дюн и Андрю Мартин.
Бих искал да използвам възможността да припомня и Матю Шиър от „Сейнт Мартин прес“, който почина през август 2013 г. Загубата му остави дълбока следа.
Искам да благодаря и на моята майка Илейн Фридман, на брат ми Джонатан Фридман, на баба Маргарет Фридман и на Бъби Голди Бърсън за цялата им любов и подкрепа. Благодаря и на Рейчъл Фридман, Шийла и Стив Бъркхолц, Карол Бурсън, Дейвид Фридман, Скип и Сюзан Росен, Дейвид и Линдзи Росен, Мартин и Джени Росен, Скот Бъркхолц, Клер и Пол Пътерман, Андрю Пътерман и Матю Пътерман.
И накрая - специални признания: В глава 10 от тази книга използвах необикновената история за един неуспешен опит за интеграция в мемфиската полиция от 1919 г. Целта бе да оправдая нежеланието на Бък да предостави информацията, която знае за един престъпник с еврейско потекло, на управлението, в което работи.
Научих за това непознато събитие от подробната история на полицията в Мемфис, поръчана от местното управление и написана от Еди М. Ашмор, с проучвания от Джоузеф Е. Уолк. Опитах се да открия и втори източник за тази история, но не успях; предполагам, че г-н Ашмор е събрал информацията чрез дълбоко проучване на първоизточниците.
Свързах се с Марша, моята редакторка, за да я попитам дали е нужно да включа цитат или бележка под линия, за да разкажа историята със свои думи, при положение че е документирана на едно-единствено място. Решихме, че не се нуждае от цитат, че бележката би била естетически неприятна за читателите и че фактите не подлежат на авторско право и често намират място в художествената литература без позоваване на източника.
Въпреки всичко вярвам, че трудът на г-н Ашмор заслужава признание тук. Еди Ашмор е ръкоположен свещеник, академик и историк към местните полицейски управления в Тенеси. Умира през 2007 г. Старателната му работа по документиране историята на полицейските управления може и да е неизвестна, но не е неоценена.
БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА
Дядо ми - Харолд Фридман, по прякор Бъди, почина на 8 октомври 2013 г. Беше на 97. Бъди беше важно вдъхновение за образа на Бък Шац, затова мисля, че за читателите на тази книга ще е интересно да научат повече за него.