През повечето време се занимаваше с дребни мошениче- ства: лишаваше вдовици от пенсионните им чекове или продаваше фалшиви акции на наивни негри. Понякога обаче успяваше да преодолее множеството си дефекти и да се намърда в някоя банда, планираща крупна измама или обир.
Не беше много умен и не го биваше в силовите изпълнения, но имаше сръчни пръсти и известни умения в безключовото отваряне на врати и евтини сейфове. Ако искаш да отвориш нещо, Шулман бе най-подходящият човек, към коготу да се обърнеш, ако не можеш да намериш първокласен касоразбивач. За негов късмет много ценности се пазеха зад третокласни ключалки.
Парадоксално, но именно участието в тези по-сериозни престъпления му помагаше да се измъкне от по-тежки присъди за дребните си закононарушения. Криминалното правосъдие бе като риболова - често беше по-добре да хвърлиш дребните риби обратно в морето. И Шулман бе добър кандидат за хващане и пускане, защото винаги можеше да се разчита, че ще изпее всичко, което знае, ако го понатупаш. Малко неща са толкова ценни за един детектив, колкото надеждния информатор.
Точно тази вечер пред синагогата обаче Шулман видя колата ми и хукна да бяга.
Както вече споменах, късметът играе важна роля в полицейската работа и умението да се възползваш от него решава много повече случаи от способността да правиш сложни умозаключения или да забелязваш миниатюрни улики.
Преди две-три години един автор на криминални романи изнасяше сказка в Еврейския център и заяви, че съвпадението било „проклятие, обвито в мистерия“. Твърдеше, че целта на всяка криминална история била да покаже, че вселената е подредено място и хаосът, под формата на престъпност и корупция, систематично се изкоренява. Затова в един роман винаги трябвало да има ред, всичко да следва логиката. Всичко трябвало да бъде добре структурирано.
Не разбирам много от структура на повествованието или от всеобхватните теми за реда и хаоса, но разбирам от престъпност и знам как трябва да се наказва. Работил съм по много разследвания, които са били пълна каша, и съм виждал как не един случай се разплита благодарение на чистата случайност.
Ако синът ми не учеше в синагогата при равина, нямаше да отида да го взема. Ако бащата на Шулман не беше умрял тази година, той нямаше да дойде на вечерната служба маарив, за да произнесе молитвата кадиш. Ако беше запазил самообладание, вероятно нямаше да му обърна внимание; точно този ден не се интересувах особено от него. И ако не го бях подгонил, вероятно нямаше да попадна на следа към Илайджа.
Но се случи така, че аз бях там, той беше там и хукна, когато ме видя. А ако някой счита, че има основателна причина да бяга от мен, аз имам добра причина да го подгоня. Ето защо хукнах след него.
Когато Шулман побягна, тъкмо паркирах до тротоара, затова завъртях волана, превключих на скорост и пак изкарах доджа на улицата. Синът ми крещеше нещо, но не го чувах от бръмченето на мотора. Преместих скоростния лост и колата рязко потегли. Настигнах Шулман на следващата пресечка и се качих на тротоара, за да му пресека пътя. Той бягаше колкото му държаха краката, наведен напред и почти изгубил равновесие. Мисля, че възнамеряваше да претича през улицата между колите и така да ми се изплъзне, но не беше достатъчно бърз.
Подпря се на колата ми за равновесие и се обърна, за да се втурне в обратната посока. Имах повече опит в преследването на престъпници, отколкото той в бягането от ченгета. Преди да успее да се завърти и да хукне отново, отворих вратата с ритник и ъгълът ѝ го фрасна отзад през краката. Той залитна напред, направи две-три несигурни крачки, което ми даде време да изскоча от колата и да го фрасна между раменете с „Благоразумие“.
Плътта и костите се огънаха под тежестта на оловото, пружината се изви назад и палката отскочи от гърба му с галещо ухото глухо издумкване. Да удариш някого с полицейска палка по гърба, бе като да биеш африкански барабан с твърд гумен чук. Ударът изпрати Шулман директно на земята, дори нямаше време да предпази лицето си с ръка, преди да се фрасне в паважа.
- Май имаш да ми кажеш нещо, Пол - отбелязах.
Той изплю голяма влажна пихтия на тротоара, в която имаше и малко кръв.
- Нямам. Кълна се.
- Ако ме лъжеш, може да се ядосам. А ако аз се ядосам, ти ще пострадаш.
- О, за бога! Моля те, недей!
- Ако няма какво да криеш, защо бягаш от мен?
Шулман замълча за момент, колкото да се подготви за последствията.
- Сегашното ми положение напълно оправдава решението да бягам - отбеляза той и се сви, в случай че реша да го ударя.