- Мислиш се за много умен, така ли?
- Нямам против да съм малко по-глупав, ако можех да бягам по-бързо.
- Не тежестта на мозъка те спира, Пол.
Притиснах корема му с върха на обувката си и той се сви на кълбо.
- Имам чувството, че нещо скърца в тялото ми.
- Това са ребрата ти. Счупил съм ти проклетите ребра. Ако не започнеш да пееш, ще ти счупя и друго.
Шулман не отговори, но се втренчи в нещо зад мен. Огледах се и видях, че синът ми се е приближил.
- Какво правиш, тате?
- Качвай се в колата и затвори вратата.
- Защо удари господин Шулман?
- Качвай се в колата и затвори вратата.
- Няма проблем. С татко ти само си приказваме - намеси се Шулман.
- Не говори с детето ми - срязах го аз.
Браян скръсти ръце и заяви:
- Това не е редно.
- Дай ми нещо, Пол. Не искам да те бия пред сина си, но имам лош характер и може да си изпусна нервите.
Вдигнах палката и той замижа. Обикновено беше достатъчно съвсем малко убеждаване, за да накараш негодник от неговия калибър да пропее. Не бяха много хората, които могат да сплашат Пол Шулман толкова, че да мълчи по този начин.
Коленичих и доближих лице до неговото. Погледнах го в очите и видях, че явно се колебае дали страхът му от мен е по- голям от страха от онзи, когото не иска да издаде. Направих бърза сметка.
- Кажи ми какво знаеш за Илайджа. Участваш ли в удара, който подготвя?
Стиснах палката по-силно. Той се втренчи в мен, докато висях заплашително над него и заемах цялото му периферно зрение - и явно осъзна, че съм всезнаещ, всевиждащ и страшен в гнева си.
- Аз съм само страничен участник. Знам малко, съвсем мъничко. Моля те, Бък, не ме удряй!
- Кажи ми какво знаеш да видим дали ще успееш да ме умилостивиш.
Той потръпна, после се сви болезнено, защото спуканите му ребра се разместиха. После попищя малко, защото от свиването го заболя още повече.
- Ари Плоткин също участва, но каза, че Илайджа ми няма доверие. Чух, че ударът е свързан с черните, дето стачкуват при реката. Само това знам.
Останах мълчаливо надвесен над него достатъчно дълго, за да видя дали няма още нещо, което иска да ми каже. Това обаче явно беше всичко, ако не броим хленченето.
- Би трябвало да те арестувам, Пол. Знам много добре, че в последно време си забъркал нещо, за което мога да те изпратя на курорт за шест месеца. Но сега не съм на работа и съм в добро настроение. Когато си легнеш довечера, помисли колко съм бил добър. Следващия път, когато ме накараш да тичам след теб, няма да съм толкова добронамерен.
Изправих се и се озовах очи в очи с Абрамски, който стоеше закрилнически поставил ръка на рамото на Браян.
- Това е място за молитва, детективе - измърмори той.
Погледнах Шулман, който се гърчеше на тротоара, и отговорих:
- Струва ми се, че господин Шулман е трябвало да се моли по-усърдно.
Равинът стисна устни толкова силно, че побеляха.
- Това са твои братя - заяви. - Как можеш да постъпваш така с братята си?
- Много лесно. - Посочих Браян с палката. - Качвай се в колата.
Синът ми обаче стоеше със стиснати юмруци.
- Искам да чуя истински отговор на този въпрос - заяви той. В някои отношения много приличаше на майка си.
Погледнах равина:
- Няма ли Божия заповед за това, че трябва да изпълнява каквото му кажа?
Абрамски скръсти ръце и измърмори:
- Той е почти мъж, а един мъж не може просто да си затвори очите, когато види нещо такова. Мисля, че трябва да му обясниш постъпката си.
Замълчах за момент изненадан, че това меко човече демонстрира подобен характер. После казах на Браян:
- Този човек е негодник. Той не е наш брат. Ние нямаме нищо общо с хора като Пол Шулман. Не сме като него.
- Може да имаш голяма сопа, но си оставаш евреин, един ден ще се убедиш в това - изръмжа Абрамски. - Надявам се - заради момчето, да не е на твърде висока цена.
- Ако искаш да направиш някое добро дело, извикай линейка за тоя боклук - казах на равина. После се обърнах към Браян: - Хайде, качвай си задника в колата. Нямаме повече работа тук.
5
2009
Лежах по гръб на мек дюшек в стая без прозорци и зяпах флуоресцентните лампи. Позиционирането ми хоризонтално на пода бе придружено от големи трудности и осъществено с чужда помощ. Изправянето щеше да е болезнено.
- Хайде да направим още две серии вдигания на краката - каза Клаудия, която беше физиотерапевт, рехабилитатор или нещо подобно.
- Мисля, че достатъчно се упражнявах за днес.
- Щом можеш да размахваш брадва, Бък, можеш да направиш още две серии вдигания на краката.
Клаудия беше някъде от Латинска Америка и ако се върнеше там, щеше да е достатъчно квалифицирана за инквизитор към някой диктаторски режим. През годините бях попадал в ръцете на някои от най-способните мъчители в света и това момиче не отстъпваше на никой от тях.