Присвих очи и се опитах да преценя колко дебел е вратът му. Телевизорът беше малко изпъкнало стъкло, стърчащо от дебела дървена кутия. Черно-белият образ бе размазан и призрачен, но предположих, че обиколка на яката на бизнесмена е поне четиридесет и пет сантиметра. Гърлото му бе твърде дебело, за да го обхванеш с две ръце.
Ако имаш клиент с такива габарити и искаш да го задушиш, трябва да застанеш зад гърба му, да пъхнеш полицейска палка под брадичката, после да опреш коляно в гърба му и да дърпаш палката с две ръце, достатъчно силно, че да притиснеш трахеята му. По този начин можеш да обезвредиш човек с размерите на биче за двайсет секунди, обикновено без трайни наранявания.
Ако не ти дреме дали ще го нараниш, има много други начини да утрепеш някого, колкото и да е едър.
- Неблагодарници ли? Това безочие е възмутително! - Всичко, което Браян говореше напоследък, звучеше като проповед на някой от новите равини. - Тия мръсници само вземат, вземат и пак вземат и за капак очакват благодарност от хората, които експлоатират.
- Навремето не говореше такива неща - отбелязах аз.
- Не подозирах за войнстващата несправедливост в света, защото бях малък и родителите ми са примиренци.
- Чуваш ли, Роуз? - изкрещях, за да надвикам телевизора. - Били сме примиренци.
- Не, не сме - извика тя. - Ние сме евреи ашкенази.
- Даваме им работа. Даваме им препитание. И ето как ни се отблагодаряват - приказваше Клъдж по телевизора. Или гушата му трепереше от възмущение, или Браян трябваше да стане и пак да размърда стайната антена, за да оправи образа.
- Плащате им с една трета по-малко, отколкото давате на бял за същата работа - възрази той.
- Какво ти дреме колко плащат на чернилките? - попитах го.
- Преди двайсет години, когато германците са пращали евреите в пещите, европейските народи са си задавали същия въпрос. Какво ни дреме, че евреите отиват в лагерите на смъртта?
- Ох, стига с това набожно лицемерие.
- Мамо - провикна се Браян. - Татко каза, че съм лицемерен.
- Не, не си - извика тя. - Прекрасен си.
Оня на телевизора още приказваше:
- Некадърни, мързеливи, ненадеждни, нелоялни. Трябва да ги следиш като сокол, за да не крадат.
- Сега пък той е жертвата. - Браян сви на топка един лист от вестника ми и го запрати по телевизора, - Този дебел, богат вампир се изживява като жертва.
- Не мога да разбера какво ни засяга това. Имам си достатъчно грижи и без да се тюхкам за черньовците. А и ти имаш достатъчно грижи за предстоящия бар мицва.
- Засяга ни, защото двайсет години след „Аушвиц“ се случва отново. Или по-скоро се е случвало през цялото време, не е спирало да се случва.
- Хубаво, но какво можете да направите ти и равинът, за да промените нещата?
- Можем да се опълчим, мамка му!
- Не ругай.
- Не ругай! - провикна се Роуз от кухнята.
По телевизията се изтъпанчи негър, когото представиха като профсъюзния активист Лонгфелоу Малой:
- Молете се за нас, защото имаме нужда от Божията помощ. Ако имате да дадете, не искаме пари освен честното заплащане на труда ни; но няколко църкви събират храна за стачниците и приемаме консерви на драго сърце. Тези мъже не са получавали заплати от седмици и децата им гладуват. А ако някой иска да дойде да протестира с нас пред „Клъдж фрейт“, винаги е добре дошъл. Защото не може да се отнасят с хората така. Не е справедливо.
Браян го изслуша и после продължи:
- Можем да покажем солидарност с мъжете, които стачкуват за справедливо заплащане, с хората, които искат да се хранят на масите, отредени само за бели в ресторантите, и с онези, които не искат да се возят най-отзад в автобуса.
- На никого не му дреме къде сядаш в автобуса - изтъкнах аз. - Ти дори не пътуваш с автобус. Майка ти те кара навсякъде. Ако попаднеш в автобус, пълен с негри, ще се насереш от страх.
- Не ме е страх от негрите. Страх ме е от общество, което малтретира цели групи хора на базата на произволни характеристики. Равинът казва, че в Америка има седем пъти повече чернокожи, отколкото евреи. Всичко, което правят на тях, могат да причинят и на нас много по-лесно.
- За това е прав - признах аз. - Ние сме уязвими. Точно затова не трябва да се месим в неща, които не ни влизат в работата, за да не би когато наврем големите си семитски носове в препирнята, белите и черните изведнъж да си спомнят, че и едните, и другите обичат Исус и мислят, че ние сме го убили.
- За да процъфтява злото, е достатъчно просто добрите хора да не правят нищо.
Може и да беше прав. Поне изглеждаше достатъчно прав, че да ме накара да се почувствам виновен, задето се опитвам да го обезкуража. Но винаги предпочитах да не правя нищо, ако имам тази възможност, и считах, че това е най-предпазливата линия на поведение. Злото така или иначе щеше да процъфтява.