- Пийте бързо, защото разговорът ще е кратък - каза той, като ми връчи чашата. – Ако ще ме разпитвате за клиентите на банката, нямаме тема за разговор, докато не ми представите съдебна заповед.
- Не се интересувам от клиентите. Опитвам се да предотвратя обир. Нали знаете, че сте на по-малко от две пресечки от група гневни чернокожи демонстранти.
Той се изсмя:
- Демонстрантите са заобиколени от десетки полицаи. Чувствам се съвсем спокойно тук.
Погледнах заместника му и отбелязах:
- Той не ми изглежда спокоен.
- Никой не се интересува какво мисли той - отговори Грийнфийлд. - Точно затова е на своята работа, а аз - на моята.
Заместникът беше десетина години по-стар от Грийнфийлд, по-дребен, с мръснорусолява коса, посивяла на слепоочията, и хилави китки. Имаше голям нос, събрани дребни очички, малка горна устна и малка брадичка. Беше мъж, който е свикнал, че постоянно някой по-нископоставен ще го изпреварва в йерархията. Не реагира на обидата на Грийнфийлд. Може би се беше примирил, че никой никога не е на негова страна.
- Оценявам загрижеността ви, детективе, но не мисля, че има сериозна опасност - продължи Грийнфийлд, - освен това имам работа, така че ще съм ви страшно благодарен, ако допиете по-бързо уискито и намерите изхода.
- Ще си тръгна, ако искате, но разполагам със сигурна информация, че в района се планира обир, затова, ако имате някаква причина да смятате, че може вие да сте мишената, трябва да ми кажете какво знаете, иначе няма как да ви помогна.
Грийнфийлд се настани зад царственото си бюро и отговори:
- Добре. Ще го имам предвид.
Заместникът се прокашля.
- Искате ли да кажете нещо? - попитах го.
- Чарлз, ако ти не искаш, аз ще му кажа - измънка дребосъкът.
Грийнфийлд сви рамене:
- Както решиш. Но възразявам и искам да заявиш, че си разбрал, защото съм длъжен да докладвам за това нарушение на поверителността в Нешвил и ще им кажа, че си дал информация на полицията въпреки моето несъгласие.
- Разбирам възражението ти. Работя в тази банка от двайсет години и говоря по съвест. Освен това не считам, че това е нарушение на клиентската тайна. Загрижен съм за парите на банката, а не за тези на клиента.
Отпих глътка уиски, запалих цигара с клечка кибрит и поставих ръка върху облегалката на дивана на Грийнфийлд.
- Как се казваш, приятел?
- Райли Картрайт. Аз съм старши отговорник по заемите и заместник-управител на този клон.
- Добре, господин Картрайт, готов съм да ти помогна. Кажете какъв е проблемът.
- В момента в трезора ни има над сто и петдесет хиляди долара и ужасно се страхувам от грабеж.
- Защото си стар, глупав и с отживели възгледи - измърмори Грийнфийлд. - На света няма по-сигурно място за парите от един съвременен банков трезор.
- Защо държите толкова много пари? - попитах аз.
- Всяка седмица от Нешвил ни изпращат брониран камион с пари - обясни Картрайт. - Обикновено Клъдж раздава чековете със заплатите в петък и момчетата идват да си ги осребрят. Негрите не са свикнали да държат пари на депозит.
- Клъдж не им плаща достатъчно, за да спестяват - отбелязах.
Грийнфийлд показа мнението си по въпроса, като стисна основата на носа си с палец и показалец.
- Нали не сте един от ония? - попита.
- Не съм от никои.
На масичката пред мен имаше масивен кристален пепелник. Направих се, че не го виждам, и изтръсках цигарата си на килима.
- Дано да не сте - измърмори Грийнфийлд. - Тия негри са само симуланти, които обикалят улиците и настояват, че белият работодател им е длъжен. Ако искат да печелят повече, да усвоят някакви умения, вместо да претендират за права.
Замълчах и направих няколко сметки. Парите в трезора под нас превишаваха заплатата на един мемфиски детектив за двайсет и пет години работа. Работниците на Клъдж скапваха здравето си, мъкнейки товари и не припечелваха дори половината.
Банковите обири са глупаво престъпление. Почти никой не се измъква - системата за охрана е твърде добра и има твърде много свидетели. Но аз разбирах защо някой би се изкушил да опита.
Сто и петдесет хиляди долара. Просто си стояха там. Труд- но ми беше да си го представя.
- Има само 120 стачкуващи - отбелязах. - Петседмичната им заплата е по-малко от петдесет бона. Защо държите три пъти по-голяма сума?
Картрайт започна да изброява на пръстите си:
- Клъдж има работници, които не стачкуват, освен това нае временно хора, за да не прекъсва доставките. Но никой от тези хора няма да дойде да осребрява чекове пред стачниците. Предпочитат да отидат в други клонове, далеч от стачните постове.